„Тих“ инфаркт заплашва хората със захарен диабет

Намаление само с 1% на гликирания хемоглобин понижава с 47% риска от сърдечно-съдови усложнения

диабет

Болните от захарен диабет в България са близо 8.8% или половин милион души. През 2015 година в световен мащаб пациентите с диабет са 415 млн. души, като се очаква се през 2030 г. техният брой да достигне близо 500 милиона. Още по-тревожното е, че почти половината от хората изобщо не знаят, че са болни и често биват диагностицирани едва след като са настъпили тежките усложнения. За връзката между диабета и сърдечно-съдовите заболявания, за нуждата от ранен скрининг и обучение на пациентите, за ефективността на съвместните усилия на кардиолози и ендокринолози и за ползите от профилактиката – разговаряме с ендокринолога д-р Гинка Раянова от Клиника по ендокринология и обмяна на веществата в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ в Плевен и главен асистент в Катедра „Кардиология, пулмология и ендокринология“ при МУ-Плевен.

диабет
Д-р Гинка Раянова

– Д-р Раянова, днес е Световният ден на сърцето – защо трябва да обръщаме внимание на дни като този?

– През 2000 г. е учредена кампанията за световния ден на сърцето, която се празнува всяка година на 29 септември. Това е ефективно събитие на Световната сърдечна федерация и нейните членове активно участват в инициативи чрез партньори в целия свят, за да разпространяват сред обществеността информация за опасността от сърдечните заболявания и основните рискови фактори за тяхното развитие – тютюнопушене, липса на физически упражнения, нездравословно хранене, повишен приема на алкохол. Чрез тази кампания се насърчават доказано ефективни превантивни мерки, за да се намали рискът от сърдечно-съдови заболявания. За нас медицинските специалисти този ден посочва социалната значимост на сърдечно-съдовите заболявания, които в последните години засягат все повече хора в млада и трудоспособна възраст.

– Кои са най-често срещаните сърдечно-съдови заболявания?

– Артериална хипертония, исхемична болест на сърцето, остър миокарден инфаркт, сърдечна недостатъчност, ритъмно-проводни нарушения на сърдечната дейност, мозъчен инсулт.

– Кои хора са с особен риск?

– С повишен риск за сърдечно-съдови заболявания са хора, страдащи от захарен диабет, метаболитен синдром, затлъстяване, нарушения на мастната обмяна.

– Споменахте хората живеещи със захарен диабет – какво е общото между диабета и сърдечно-съдовите заболявания?

– При пациент със захарен диабет тип 2 прогнозата е еднаква с тази на човек, прекарал остър миокарден инфаркт.

– Защо е толкова висок сърдечно-съдовият риск при хора с диабет?

– Причината е развиваща се по-ранна, по-разпространена и по-прогресираща атеросклероза на кръвоносните съдове. Основа роля за това играе повишената кръвна захар, която променя тонуса на съдовете, води до образуване на крайни необратими продукти с белтъци и масти, които заедно с лошия холестерол (LDL) създават атеросклеротичните плаки.

– Лесно ли се поставя диагноза за сърдечно-съдово заболяване при пациенти със захарен диабет?

– При тези пациенти е налице тенденция към “тих” или неразпознат миокарден инфаркт. Често се наблюдават “атипични симптоми“ –  общо неразположение, задух, умора, коремни болки, гадене и повръщане. Основната  причина за тези особености е развиващото се нарушение в автономната нервна система или т.нар. автономната невропатия, което води до забавяне на усета за болка. По-често може да се развие кардиогенен шок или застойна сърдечна недостатъчност.

– При всеки човек с диабет ли има риск за развитие на сърдечно-съдово заболяване?

– Да, атеросклерозата обхваща от 65% до 80% от кръвоносните съдове на пациентите със захарен диабет – развива се диабетна макроангиопатия. Но не само при изявен захарен диабет има повишена честота на сърдечно-съдови заболявания. При предиабет –  нарушена гликемия на гладно и нарушен глюкозен толеранс, както и при метаболитен синдром, също се установява повишена честота на тези заболявания. Затова е необходимо да се поставя ранна диагноза при хората, носители на рискови фактори. Те трябва да се подлагат на скриниране, за да може да се диагностицира навреме захарния диабет. Това са тези пациенти, които имат фамилна обремененост – родител, брат, сестра или през поколение назад; наднормено тегло и затлъстяване; повишено артериално налягане; нарушена мастна обмяна – повишени триглицериди и/или холестерол; жени, които са родили едър плод – над 4 килограма; жени, които по време на бременността са имали повишение на кръвната захар; млади жени, които имат поликистозна болест на яйчниците, тъй като развиват резистентност към инсулина.

– Кое е най-опасното сърдечно-съдово усложнение на диабета и какви биха били последиците за пациента?

– От сърдечно-съдовите заболявания при захарен диабет с лоша прогноза са острият миокарден инфаркт, мозъчният инсулт, периферната съдова болест на долните крайници с крайна фаза диабетна гангрена. Тези остри изяви на диабетната макроангиопатия могат да доведат до нарушена трудоспособност и фатален край.

– Как може да намалим своя сърдечно-съдов риск, ако живеем с диабет?

– Чрез добрия контрол на кръвната захар – поддържане на стойности на гладно и след хранене близки до нормата. Проследяване на гликирания хемоглобин (Hb1с) на всеки 3 месеца. Прилагане на правилния подход към пацинтите със захарен диабет – индивидуаризиран, както в обучението, така при провеждане на лечението. Използваните антидиабетни медикаменти трябва да са съобразени с давността на заболяването, телесното тегло, придружаващите заболявания. Проучвания върху захарния диабет тип 2 показват,  че намаление само с 1% на Hb1с намалява с 47% риска от сърдечно-съдови усложнения.

– Каква е ролята на добрата колаборация между ендокринологията и кардиологията?

– Абсолютно е необходима добра колаборация между двете специалности. За осъществяване на профилактиката на сърдечно-съдовите усложнения при захарен диабет е необходимо ранна, навременна диагноза както на захарния диабет, така също и на артериалната хипертония и дислипидемия.

 

Визитка:  Д-р Гинка Раянова е специалист по вътрешни болести, ендокринология и болести на обмяната. Завършила е медицина във ВМИ – Плевен през 1980 г. Работи в Клиника по ендокринология и обмяна на веществата в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ в Плевен. Тя е главен асистент в Катедра „Кардиология, пулмология и ендокринология“ при МУ-Плевен. Специализирала е „Обучение на пациенти със захарен диабет“ в Копенхаген,  Дания. Има множество доклади и участия в научни проекти в областта на вътрешните болести.

СПОДЕЛИ