Новото лечение на Хепатит С е истинска революция в медицината, а болните – доскоро обречени, сега оздравяват напълно след 3-месечен курс на терапия. Още по-добрата новина е, че здравната каса покрива напълно новите безинтерферонови режими за всички диагностицирани пациенти. Какви обаче са проблемите, има ли подводни камъни, кои са следващите битки за лекувани и лекуващи, кога трябва задължително да се изследваме за хепатит В и С и ще намери ли държавата пари за национална програма за скрининг – разговаряме с началника на Клиниката по гастроентерология и хепатология във ВМА проф. Крум Кацаров.
– Проф. Кацаров, колко са болните от хепатит С у нас?
– Прието за България е, че са около 1,2 до 1,5 % от населението или близо 100 000 души. Обаче данните са на базата само на гднездни проучвания, тъй като все още не разполагаме с епидемиологично проучване за цялата страна. А истински се нуждаем от такова, за да знаем точната картина за болните от хепатит В и С. Дружеството по гастроентерология работи в тази посока, но това изисква сериозно финансиране – около 1 млн. лева. На този етап няма как сами да осигурим тези пари.
– Кой може да помогне – държавата, фармацевтичната индустрия?
– Търсим различни възможности, най-вече чрез фармацевтичните фирмите. Докато не направим националното проучване няма да имаме обективна представа точно какво се случва, но засега не срещаме разбиране от страна на държавата за нуждата от такава програма.
– Колко болни се лекуват в момента с новата безинтерферонова терапия?
– С точната бройка разполага здравната каса, тъй като в момента сме единствената страна в Източна Европа, която поема иновативното лечение на всички групи пациенти с хепатит С. Знаете, че миналата година започнахме с някои ограничения да прилагаме тази революционна терапия – на скъпите лекарства първо имаха право само най-тежко болните. Селекцията се налагаше, тъй като много дълго време лекувахме пациентите с интерферон и рибавирин, но при тези препарати имаше много противопоказания и нежелани странични ефекти. Във времето се натрупаха много тежки случаи, при които беше въпрос на живот и смърт започването на иновативното лечение. По този начин са били структурирани програмите в целия свят. Сега обаче всеки диагностициран с хепатит С може да получи съответната терапия, която гарантира успеваемост в над 95 % от случаите. От началото на тази година са постъпили около 800 протокола в НЗОК за отпускане на безинтерфероновата терапия, като в програмата са включени всички хора, независимо от стадия на фиброзата и съпътстващите заболявания. При поставяне на диагноза „Остър вирусен хепатит С“ изчакваме 6 месеца, защото може да се стигне до конверсия, т.е. пациентът сам да елиминира вируса и ако това не се случи можем да прилагаме новите лекарства. Обикновено пациентите с клинично изявен хепатит С или просто казано, при които имаме пожълтяване, в голям процент от случаите сами успяват да елиминират вируса. При тези, при които болестта протича безсимптомно и изкарват острата фаза на крак, инфекцията хронифицира. Това обаче са около 90 % от случаите.
– Има ли данни колко са вече излекуваните?
– При над 95 % от подложените на терапията сме постигнали сероконверсия, т.е. елиминирали сме вируса. Курсът продължава три, а понякога и два месеца, рядко шест месеца в зависимост от степента на фиброзата и вирусния генотип. Мисля, че към този момент имаме около 700 излекувани българи. Като 400 от тях бяха хора в тежко състояние, на които преди изобщо не можехме да помогнем. Това са пациенти с цироза, компенсирана или декомпенсирана, бъбречни заболявания и т.н. За момента диференцираме три основни групи пациенти – спорадичните, тези които случайно разбират, че преди години са били заразени с вируса на хепатита при оперативна интервенция, преливане на кръв или нещо друго, втората много сериозна група са наркозависимите, чиято бройка никой не знае и третата група са пациентите на диализно лечение, като тук знаем, че става дума за около 300 заразени с хепатит С. Потенциални вирусоносители са и затворниците, но при тях са повече случаите на хепатит В. Друга рискова група са лекарите, пожарникарите и полицаите.
– Как можем да разберем, че сме се заразили?
– За съжаление в момента повечето хора разбират случайно и когато усложненията са настъпили. Проведохме едно обучение с общопрактикуващите лекари, за да заострим вниманието им и да мислят за хепатит В или С, когато например трансаминазите са увеличени. Правим и медийни кампании, така че хората да са информирани и да знаят, че с един бърз и евтин кръвен тест може да проверят своя статус. Първо се прави серологичен анализ, който ни показва има или няма антитела към С вируса. Ако се установи наличието на антитела, пациентът се насочва към Клиника по хепатология, където се прави специализирано изследване, наречено PCR или полимеразна верижна реакция. То ни дава информация дали настина го има вируса и какъв е товарът му, тоест единица копия в единица обем кръв, както и какъв е генотипът. Но нямаме национална скринингова програма. Това ще е следващата ни битка.
– Значи ли това, че проблемът вече не е в лечението, а в откриването на болните?
– Да това е основният проблем. Като резултат на липсващи национално епидемиологично проучване и национална скринингова програма. И за двете неща трябват пари, а пари няма.
– Кога трябва да се изследваме, има ли предупредителни сигнали?
– Ако сте имали хирургична интервенция, вливания на биологични продукти, рисково сексуално поведение, употребявате наркотици или пък сте били в затвора, то задължително трябва да си направите тест за хепатит В и С. Иначе предупредителни симптоми няма. Те идват много късно, когато инфекцията е хронифицирала и вече се е развила цироза. Идеята на скрининга е да се „хване“ болестта преди да се появят симптомите.
– А какъв е пътят на пациента?
– Ако пациентът иска да се изследва трябва да каже на своя личен лекар. Джипито му го насочва към лаборатория, където да се направи кръвния тест. Той не е заплатен от здравната каса, но струва между 20 и 25 лева за хепатит В и С. Ако серологичният тест е положителен системата го поема и всичко нататък е осигурено – престой в болница, специализирани изследвания и окомплектоване на документите за отпускане на въпросната терапия. Изследванията и подготовката на документите отнема около 3 месеца, което като се има предвид, че вирусът на хепатит С хронифицира в рамките на 20-40 години, е пренебрежимо малко. Така че сърцераздирателните писания в някои медии за драматични събития, за лошата каса и за това, че оставяме хора да умират, защото не им даваме скъпи лекарства, са меко казано несъстоятелни.
– Можем ли кажем какво се случва с излекуваните от хепатит С?
– Все още не. Трябва да минат поне десет години. Първо, вирусът на хепатит С е много вариабилен, тоест това, че веднъж си бил заразен и излекуван, не те пази за цял живот и не изграждаш имунитет. Второ, тъй като е минало малко време от въвеждането тази революционна терапия, все още не знаем какво се случва с пациентите, при които сме елиминирали вируса. Например, не можем да оценим риска от развитие на хепатоцелуларен карцином. Този вид рак се развива на фона на активна С инфекция. Сега сме се преборили с нея, но нямаме данни дали рискът от развитието на хепатоцелуларен карцином при тези пациенти е намалял. При пациентите с цироза знаем, че рискът остава висок, но при лекуваните в ранен стадий на чернодробно заболяване предстои да видим какво ще се случи.
– Каква ще е следващата революция в борбата с изкореняването на хепатита?
– Чакаме нови медикаменти за лечение на Хепатит В. Да, срещу него имаме ваксина, но засега не можем да излекуваме инфекцията, а само да контролираме вируса и да спрем развитието на усложненията. Задава се проблем и с хепатит Е, за който първоначално се смяташе, че не хронифицира и за който мислихме, че е далеч от нашите геогрфаски ширини. Обаче се оказа, че се среща все по-често у нас и че при до 12 % от заразените инфекцията се превръща в хронична.
