Депутатите ще държат изкъсо „прегрялата“ Спешна помощ

Системата се нуждае от промяна, само 60 лекари имат специалност по спешна медицина, единствената страна в Европа сме, която чака пари от програми, за да си купи линейки

Спешна помощ
Проф. Николай Петров

Депутатите откриха новия парламентарен сезон с дебат за състоянието на Спешна помощ и решиха, че ще държат изкъсо работата на ресорното ведомство по проектите за модернизация на системата и обучението на кадрите. До 30 октомври министърът на здравеопазването трябва да представи пред парламентарната комисията информация за двата проекта, гласуваха народните представители.

Според БСП стратегията за развитие на Спешната помощ и у нас трябва да се преразгледа, но от ГЕРБ отхвърлиха това искане. „Вече четвърта година липсва яснота дали ще успеем да усвоим европейските средства за модернизация на Спешната помощ. Ние сме може би единствената страна, която разчита на европейски средства, за да си закупи линейки“, отбеляза депутатът от левицата д-р Георги Йорданов. По думите му методиката на финансиране на спешните приемни отделения трябва да се промени, тъй като в момента те са превърнати в портал за прегледи и лечение на здравнонеосигурени.

„Спешната помощ е част от системата за националната сигурност, но и важна част от функционирането на здравната система“, заяви зам.-председателят на парламента и депутат от ДПС д-р Нигяр Джафер. По думите й тя е буквално „прегряла“, а една от причините е, че запълва луфтове и празноти от други звена.

Подаването на цялостното проектно предложение по проекта за модернизация на спешната помощ е предвидено за 15 декември тази година. „Стойността му е 163,5 млн. лв., като вече 200 обекта са изчистени документално. Проблеми обаче има в осем, като те са свързани главно с прехвърлянето на собствеността. Първият етап от работата на консултанта е финализиран и предстои вторият, който трябва да приключи в рамките на настоящия месец“, отчете здравният министър проф. Николай Петров от парламентарната трибуна. Припомняме, с тези 163,5 млн. лева страна ни трябва да изгради 76 нови спешни центъра, шест да бъдат достроени, 155  – ремонтирани, а филиалите да бъдат преоборудвани. Предвидено е и закупуването на 400 нови линейки и изграждане и реновиране на спешни приемни отделения в болниците. Работата по всичко това вече трябваше да е започнала, но проектът закъса при служебното правителство, като дори имаше опасност да загубим средствата.

По втория проект, който е за 7 млн. лв. и се финансира по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2014 – 2020 г., предстои изграждането на Национален център по обучение и квалификация в спешната помощ, като до дни ще бъде избран и неговия директор. Както  Скенер.нюз вече писа, това най-вероятно ще бъде д-р Ивелина Георгиева. „Продължава активната работа и по разработването на програмите за продължаващо обучение и допълнителна квалификация на служителите в системата на спешната помощ, а обучението се очаква да започне в края на годината“, увери здравният министър.

Проф. Петров запозна депутатите и с актуалното състояние на сектора, като наблегна на цифрите. В момента в България функционират 27 центъра за спешна медицинска помощ и 176 филиала. В тях работят общо 7113 служители, 1551 лекари и 2605 медицински сестри и фелдшери. Основната група – 48% от лекарите и 65% от медицинските служители са във възрастта 35-55 години. Докторите със специалност са 50,2%, но специалност „Спешна медицина“ имат едва 60 лекари. Всеки ден на разположение в страната работят 388 екипа за спешна помощ. От тях 85 са реанимационни и 274 са лекарски и долекарски, а чисто транспортни са 29 екипа за дежурства.

Броят на повикванията през последните години бележи лек спад. През 2014 г. – 759 хил. повиквания, през 2016 – 752 хиляди, разпределени преимуществено в големите градове. Информацията за всяко повикване се съхранява три години, след като се приеме от районните централи на единния телефон 112.

През 2007 г. са закупени 157 линейки, 2008 г. – 108 линейки, 2009 г. – 162, но през 2014-2015 г. има рязък спад – 56. От 2009 г. тръгва процес на подмяна на апаратурата на линейките, основно дефибрилатори, респиратори и инфузионни помпи.

„Изводът е, че тази система се нуждае от промяна на базата, на оборудването и в квалификацията и организацията на работа – промяна, по която здравното министерство активно работи“, обобщи здравният министър.

 

СПОДЕЛИ