„Объркани линейки“ или объркани поръчки

Според министър Валентин Радев „само“ 130 били засечките на тел. 112 през последния месец

линейки

Министърът на вътрешните работи Валентин Радев заяви, че е спрял обществената поръчка за поддръжката на спешния телефон 112, защото се е почувствал притиснат от фирмата, която досега отговаряла за тази дейност. Кой текст от Закона за обществените поръчки дава правна рамка на чувството „притиснат от фирмата“ очевидно е въпрос без отговор и без особен смисъл. Макар и от здравното министерство да се чувстваха така по отношение на една друга поръчка, но пак за Спешна помощ – тази, която трябваше да осигури поддръжката на комуникационните системи в линейките. Но по темата за обществените поръчки в изпълнителната власт са налице странни идеи и действия, тръгнали от самия премиер. Когато един закон е пречка го поправете или напишете нов, по дяволите!

линейки
Валентин Радев

Връщайки се към сагата с функционалността на спешния телефон, а тя е от години, по-дразнещо от чувствата на един министър е непочтеното боравене с числата. Като аргумент за добрата работа на 112 този министър изнесе статистика, според която за последния месец и половина са приети над 600 хиляди  спешни обаждания, а линейките са се объркали само при около 130 от случаите. Това според Валентин Радев попадало в статистическата грешка.  Може  и да е така в теорията на грешките, но тук по-скоро министърът попадна в капан. Непочтено е подобна математика да се съотнася към объркване на линейки – те не са таксита, те са само средството, с което квалифициран екип е призван да спасява живот. Не закъсняват линейки, закъсняват лекари и не са се объркали линейките, а хората.

И нека от тези 130 очаквани медицински интервенции половината да не са животоспасяващи, остават няколко десетки случаи, които вече не са „само“, а цели 50 или 60. Или колкото и да са, защото смъртта на хиляди е статистика, а дори и на един човек – трагедия. Приписват тази мисъл на диктатора Сталин, което не е вярно, но авторството не е и важно за ситуацията.  Тя – ситуацията – плаче за друго клише: няма незаменими хора. За съжаление това наистина е завещано от диктатора.

СПОДЕЛИ