Д-р Валентин Димитров: Педиатрията е една от най-трудните специалности

Държавната агенция за закрила на детето с мащабни кампании за ваксинация, както и срещу нездравословното хранене сред подрастващите и употребата на алкохол

Д-р Валентин Димитров
Д-р Валентин Димитров

Здравеопазването и социалната политика би трябвало да вървят ръка за ръка, особено когато става дума за деца. Промяна в тази посока се опитва на наложи Държавната агенция за закрила на детето в лицето на председателя Офелия Кънева и нейния заместник д-р Валентин Димитров. Как ДАЗД и МЗ работят заедно за ваксинацията на бебетата, за здравословното хранене на подрастващите, за децата в риск и малолетните майки – разговаряме с д-р Димитров, който освен зам.-председател на ДАЗД , е и педиатър.

– Д-р Димитров , поставяте началото на професионалния си път като реаниматор, след което ставате педиатър. Как се насочихте към специалността, коя е основната прилика между двете направления?

– Аз съм родом от малък град, родителите ми не са медици и трябваше сам да си проправям пътя в професията. Това постигнах с много труд и работа. Когато завърших медицина с отличен успех, имах шанса да съм добре познат на преподавателите си. Именно тогава се създаваше университетската болница в Стара Загора. Като активен млад мъж бях в инициативния комитет по сформирането й и ми дадоха шанса да остана да работя, в което отделение пожелая, докато се обявят конкурси в различните клиники за млади лекари. Това беше период от 8 месеца, през които работех като анестезиолог и реаниматор в болницата, където бях без заплата, но пък това бе една от най-добрите школи, която ми даде много. Колегите там бяха големи професионалисти и бързо започнаха да ми предоставят възможност да работя. Това бе много важно за кариерата ми в последствие, защото придобих технически умения и знания, които са изключително необходими в педиатрията. Няма да е нескромно, ако кажа, че педиатрията е една от най-трудните специалности. Защото пациентът не може да ти каже точно какво го боли, от какво страда, а трябва да си достатъчно голям специалист, за да можеш да разбереш каква е болката и заболяването му. От друга страна малките деца страдат от всички болести, от които и възрастните, плюс  някои характерни само за тях. Нозологичните единици, с които се оперира в педиатрията,  са повече отколкото на всички останали места. На трето място, трябва да преодолееш няколко различни психологични бариери – на самото дете, което е изнервено и страда , както и притеснението на майката, която в такива моменти е емоционално натоварена , което е нормално. Трябва да имаш и мисленето на психолог, за да преодолееш тези бариери и да си свършиш работата качествено.

 – Огромна част от педиатрите се оплакват, че именно комуникацията им с децата в риск е „в кома”. Как ДАЗД може да я върне обратно към живота?

– Ролята ни е да възпитаме и обясним на лекарите и педиатрите начините на комуникация между различните институции при възникнал риск за едно дете. Представете си ситуацията, в която дете отива на преглед и се вижда ясно, че е малтретирано или има риск за живота му, защото не се храни правилно или в семейната среда има девиации в отношението към растежа, развитието и храненето му. Все по-често в социалните мрежи ще видите примери за бебета-вегани или други подобни. Когато лекарят забележи такъв случай, той трябва да е достатъчно информиран какви са стъпките, които да предприеме – да сигнализира на Отдел за закрила на детето, на ДАЗД, на МВР. Той трябва да е отправната точка, която да даде началото на процеса на защитаването на интересите и здравето на детето. Все по-често обръщам внимание на т.нар. дефицит на емоционалната интелигентност. Много хора, впуснали се в ежедневието си, бягат от нормалните, човешки неща. Загубихме усещането си за отношенията между хората, нашата сензитивност за това кое е добро и кое не. Затова от огромно значение е да изострим чувствителността си към живота около нас, на поведението си към децата, за да можем да предотвратим много техни грешки. Защото именно ние сме тези, които им даваме пример.

– Реално отражение за грешките при подрастващите  е стряскащата статистика на „Евростат” за 2016 г., според която България е на второ място по раждания на деца от деца в ЕС. Какво се случва в болниците и лекарските практики, в които има завишен брой на такива случаи?

– ДАЗД работи в тази посока постоянно. От една страна си сътрудничим с лекарите и имаме право да извършваме проверки, беседи, да издаваме препоръки. Тук пряка връзка имат и културните особености на определена етническа група – ромите, които са превърнали раждането в бизнес. Другият аспект, който е много важен, е, че имаме акт на педофилия. Факт е, че едно момиче, което е малолетно и трябва да ражда, не е заченало ин витро. ДАЗД взима отношение към това да има профилактика, да ограмотява деца, че не трябва да раждат деца и че когато има такъв случай, лекарите трябва да сигнализират своевременно за него. Но в следващия момент няма как да не задам въпроса – след като педофилията е тежко криминално деяние, тогава кои са органите, които трябва да се сезират…Трябва да започнем да мислим и за санкциите на този тип деяния. Майката в този случай е двойна жертва – защото тя е дете, което ражда дете, но и жертва на сексуално насилие. Независимо от етноса, това е крайно недопустимо! От ДАЗД непрекъснато провеждаме проверки, разговори, участваме във всички педиатрични конференции, така че информираността сред населението да се повишава. Тук голяма роля имат и здравните медиатори, които са от огромно значение за тези етноси, защото именно те могат да направят връзката лекар-родител, лекар-пациент и да им обяснят на техния език какви са рисковете.

– Говорейки за рискове сред подрастващите, няма как да не засегнем и проблема с недостатъчното ваксинално покритие, особено в ромските общности. Къде е ролята на ДАЗД?

– И тук здравните медиатори имат огромно значение за справяне с проблема. Той произлиза не от  незаинтересоваността на държавата, а от самата група хора, която не иска да направи ваксините и бяга от тях. Това само по себе си води до влошаване здравното състояние на целия етнос. Човешкият живот досега се е удвоил, след откриването на първите антибиотици и първите ваксини, и стерилизацията. Ако в началото на миналия век човек е живял 45-50 години средно, то сега можем да говорим за 70-75 години. Това не е станало просто така, а защото медицината се е развила, имаме по-добра терапия, имаме ваксинацията в ранна детска възраст, която изкоренява смъртоносните болести като едра шарка, полиомиелит и т.н. Смъртността от обикновена настинка и пневмония в началото на миналия век например е била над 70%. Ваксинацията като социален инструмент за по-добро здраве е нещо, което е много важно и не случайно е задължителна при децата. Друг е въпросът, че трябва да се провежда кампания за ограмотяване на хората и тук роля имат не само лекарите, но и здравните медиатори, обществото, медиите и социалните мрежи. Групите хора, които избягват, или са против ваксинацията на деца, са диаметрално противоположни. От една страна са хората с нисък социален статус, които са в малцинствените групи, като там има тотално неразбиране, липса на обхват и тотален негативизъм. На другия полюс са социално равнопоставени млади майки с висок интелектуален капацитет, с изразена социална позиция в мрежите. Неслучайно повтарям за мрежите – защото в България хората изкривиха мисленето си. Да си социален означава, че мислиш за обществото и си активен в него. А в днешно време като кажеш, че си социален, се разбира, че имаш профил във Фейсбук… В един момент имаме сайтове, които аз бих криминализирал, защото прокламират бебета, които не трябва да бъдат кърмени, за да са вегани, бебета, които не трябва да бъдат ваксинирани, защото ваксините били много вредни и какви ли не още хрумки, които човек може да срещне по земното кълбо и то от хора, които се представят за много образовани и интелигентни. Експертите от Държавната агенция за закрила на детето работят с хората на терен постоянно, с колегите педиатри, с медиаторите. Нищо не можем да направим обаче срещу социалните мрежи, защото те не подлежат на контрол.

– Споменахте вече за модата родители вегани да подлагат децата си на своите диети. Имате ли полезен ход в тази посока, така че да защитите правата на децата?

– Една от темите, които ще бъде основна за идната 2018 година, е за здравословното хранене на деца от 0-18 годишна възраст, когато човек все още не може да взема сам осъзнато решение и някой все още му казва какво да прави. За да избегнем във възрастта на пубертета болимията, анорексията и тези бичове на съвременното общество, които не са никак малко.

– ДАЗД е основен партньор на социалната кампания на Перно Рикар България „Нямаш 18? Алкохолът ще почака”. Защо държавна структура като вашата избра бизнес, с който заедно да борят един от най-големите бичове сред тинейджърите ?

– Аз съм родител на син, който в момента навърши 18 години и на дъщеря на 17 години и до този етап успях да ги накарам да изчакат с алкохола. Голямата глупост на децата, която правят, е че посягат към алкохол, цигари, дрога. Медицината е доказала, че алкохол и цигари в ранна детска възраст водят до тотално забавяне на физическото и умствено развитие. Това са теми, които касаят националната сигурност, защото децата са национално богатство. Те трябва да бъдат ваксинирани, за да растат здрави, трябва да ги предпазим от всички вредни субстанции. Кампанията не е самоцел, тя е насочена срещу проблемът при възпитанието, отношението и разбирането на едно дете.

 

ВИЗИТКА:

Д-р Валентин Димитров е магистър по хуманна медицина от Тракийски университет – Стара Загора. След завършване на висшето си образование, работи осем месеца като лекар-реаниматор към отделението по Анестезиология и Реанимация на МБАЛ – Стара Загора. След спечелване на конкурс към Детска клиника на Тракийски университет,  започва работа в клиниката по педиатрия на Университетска Болница – Стара Загора. През 2000 г. придобива специалност  „Педиатрия“.  

През 2002 г. започва своята кариера във фармацевтичната индустрия, а през 2009 г. придобива квалификация „Здравен мениджмънт“ в Медицински университет – Варна.

Д-р Димитров участва в медицински комисии, сдружения и форуми като експерт с опит в сферата на медицинския и здравен мениджмънт. В продължение на два мандата е член на управителния съвет на БГ ФАРМА и заместник-председател. Има многобройни участия в национални, европейски и световни  форуми, в сферата на медицината и управлението на човешки ресурси.

В момента е зам.-председател на Държавната агенция за закрила на детето.

СПОДЕЛИ