Единствено в „Александровска“ лекуват костни метастази

По 10–15 онкоболни на ден минават през Клиниката по нуклеарна медицина на болницата, листа на чакащи обаче няма

5835

Ракът на простата е един от най-коварните, а появят ли се и метастази – пациентът е почти отписан. Не така обаче мисли доц. Валерия Хаджийска, 34-годишната началничка на Клиниката по нуклеарна медицина на „Александровска“ болница. Тя е млада, борбена, амбициозна и състрадателна, а под нейно ръководство Клиниката по нуклеарна медицина има зад гърба си първия у нас излекуван пациент с костни метастази на рак на простатата. И в момента се лекуват още двама.

Терапията е изключително скъпа и не се поема от здравната каса. Курсът на лечение е шест месеца, като може да бъде съкратен на четири, в зависимост от това какъв е ефектът след четвъртата апликация на медикамента. „За някои от пациентите това действително е последна надежда, защото другите терапевтични методи нямат ефект. За жалост тази терапия все още се заплаща от болните  – по 10 000 лв. на курс“, обяснява пред Скенер.нюз шефката на Клиниката по нуклеарна медицина. По думите й новият медикамент съдържа радий 223, който се натрупва само в костните метастази и

облъчва клетките отвътре

Става дума за малки алфа частички, които действат много селективно, имат нисък пробег в останалите тъкани, поради което страничните ефекти за останалите органи са минимални. А ефектът за метастазите в костите е изключително голям. Повече подробности за лечението и начина на записване може да се получат на телефон 02/ 9230 561.

"Александровска"
Доц. Валерия Хаджийска

Битката обаче е тежка и не е само с болестта. „Имам план и той е да завърша проекта за пациентите с простатен карцином. Това е мой дълг. Надявам се следващата година да сме готови с изграждането и оборудването на новата радиохимична лаборатория и да подадем документи за лиценз пред Агенцията за ядрено регулиране“, казва доц. Хаджийска, която е основен автор и съавтор на 55 научни труда и е специализирала в Белгия, Австрия и Чехия.

„В момента тече реализирането на проекта. Ние трябва да осигурим помещения за работа и да организираме процеса на функциониране на радиохимична лаборатория. Средствата за оборудването и обучението на персонала са осигурени от Международната атомна агенция. Това ще бъде

първата по рода си радиохимична лаборатория в България

и в момента буквално проправяме път за изграждане и регулиране на процесите в нея, поради липса на опит в тази сфера. Целта ни е не просто да създадем нещо, което ще работи, въпросът е то да бъде първото, което да отговаря на толкова висок стандарт, какъвто е в Западна Европа. След като завършим напълно проекта, пациентите ще могат получат това, което тук се търси изключително много – диагностика на рецидив от простатен карцином, който не може да бъде уловен от стандартните образни методи. Много от нашите пациенти ходят сега в чужбина за това и плащат много големи суми – около 5000 евро в Германия, 2000 евро в Турция. А за мнозина тези суми са непосилни и се получава една абсурдна ситуация, в която тези пациенти „са принудени” да чакат да туморът да се разпространи, за да може да бъде хванат от стандартната образна диагностика, въпреки риска, че вече може да е твърде късно“, разказва доц. Хаджийска.

В момента в „Александровска“ болница работят с универсален туморотропен радиофармацевтик – маркирана с флуор 18, глюкоза, която се произвежда от циклотрона на лечебното заведение. „За жалост простатата и още няколко туморни локализации, като някои невроендокринни тумори и диференцираните карциноми на щитовидната жлеза, не могат да бъдат диагностицирани с този радиофармацевтик, нито пък техните метастази“, посочва лекарката. Именно това е и целта на проекта – от догодина

всички туморни локализации да бъдат диагностицирани и стадирани

за да получат пациентите правилното и навременно лечение. „Важно е да отбележим, че изследването тук не е за поставяне на диагноза, а предимно за определяне на стадия, за прецизиране на вида лечение или когато има нужда от проверка на ефекта от досегашна терапия. Предимството на ПЕТ скенера спрямо конвенционалните образни методи е, че дава информация за функцията на органите и системите, за метаболизма на туморните процеси и реагира много по-бързо и много по-драстично в сравнение с обикновения скенер“, обяснява доц. Хаджийска.

Понякога размерите на даден тумор може да не са се променили три месеца и стандартните изследвания да не откриват никакви развиващи се процеси. Но същевременно метаболизмът на съответния процес се е увеличил или е намалял и изследването с ПЕТ скенер дава информация на докторите, че нещо всъщност се случва. Така те разбират доколко успешна е терапията, трябва ли тя да се спре или да се усили с добавяне нови методи. „Докато другите образни методи показват само, че има промени, ние можем ясно да видим, изследвайки метаболизма, че всъщност е започнал да тлее нов туморен процес. Счита се, че ПЕТ скенерът дава по-ранна диагностика. Понякога преди да започне да нараства нещо минават два – три месеца, а ние успяваме да го хванем още в самото начало“, допълва тя. Поради това изследването е изключително важно и в около 40 % от случаите се налага промяна на терапевтичния подход, след диагностициране с ПЕТ/КТ.

Началникът на Клиниката по нуклеарна медицина очаква да края на годината още една нова придобивка –

много по-високотехнологичен ПЕТ скенер

какъвто в момента в България няма, поради остаряването на настоящия. Новият апарат ще има много по-високо качество на образа и него ще могат да бъдат изследвани много повече онкоболни на ден. В момента през клиниката минават по около 10 – 15 пациента или над 3700 на година. Листа на чакащи обаче няма. „От една страна въведохме нова организация на работа – двусменен режим на работа всеки ден. От друга страна влезе в действие циклотронният комплекс, с който сами си произвеждаме радиофармацевтика и това до голяма степен ни позволи да оптимизираме броя на изследваните пациенти. Сега успяваме на откликнем на всички спешни случаи. Няма човек, който да е дошъл в Клиниката ни с молба да бъде изследван бързо по дадена причина и да не е бил изследван в рамките на няколко дни“, категорична е доц. Валерия Хаджийска. И не спира да хвали екипа си, който се състои от 23-ма души – четирима лекари със специалност, трима специализанти, пет рентгеновите медицински сестри, в Клиниката работят още рентгенови лаборанти, инженери, физици.

„Разликата от конвенционалното отделение по образна диагностика е, че тук в работата се включват хора със съвсем различно образование. На нас ни трябват медицински физици, които да поддържат апаратурата, радиохимици, които произвеждат съответните изотопи за диагностика и лечение, лекари, рентгенови лаборанти, медицински сестри – това е мултифункционална специалност и тя не е свързана просто с поставяне на пациента на апарата. В рамките на болницата се произвеждат радиоизотопите, после се прави качествен контрол, след което ги инжектираме на пациентите, следим за реакции и така на практика си „отглеждаме” болния за цял ден“, посочва младата докторка, която тази година получи и приза „Лекарите, на които вярваме“.

Казва, че има пациенти, които никога няма да забрави. „Някой път си мисля за тях и ми се е случвало да плача. Всеки ден те разтърсват различни човешки истории. За да напишем адекватен резултат от изследванията трябва да знаем много прецизно всичко, свързано със заболяването. Но болничните системи в България изобщо не са разработени добре и ние нямаме пълното досие на пациента и най-накрая се получава една съвкупност от множество документи, от която ти трябва да изтеглиш най-важното и да разбереш защо е тук при теб този човек. И да положиш усилия да му помогнеш“, споделя доц. Хаджийска.

СПОДЕЛИ