В спешното на „Света Анна“ приемат по петима на час

9 лева плаща държавата за прегледан, но нехоспитализиран пациент, за приетите - нищо

Началникът на спешното отделение на "Св. Анна" д-р Ана Николова

Средно по петима души на час търсят помощ в спешното отделение на столичната УМБАЛ „Св. Анна“. В момента то е най-модерното у нас – разположено на 700 квадратни метра площ и изградено за по-малко от 1,2 млн. лева.

„Средно за 24 часа обслужваме по 110 души, в празничните и почивните дни са още повече – около 150. Близо 20 на сто от пациентите се докарват с линейки, другите идват сами при нас“, съобщи за Скенер.нюз началникът на отделението д-р Ана Николова. По думите й едва 40 % от тези пациенти наистина се нуждаят от спешна помощ. Всички обаче получават напълно безплатни прегледи. На входа на Спешното ги посреща информационно табло, което за разлика от повечето други болници в страната не е ценоразпис, а точно обратното. Надписът гласи, че на територията на отделението никой не трябва да заплаща за нищо и ако някой си позволи да поиска пари от пациент, то той може да сигнализира на специален номер. „Затова потокът е толкова голям, защото хората знаят, че тук няма да им бъде поискана и стотинка, независимо дали става дума за инсулт или ухапване от кърлеж“, обяснява д-р Николова. И разказва, че много от пациентите дори не се свенят да си признаят, че не им се чака пред кабинета на джипито или че нямат осигуровки и прииждат в спешното, за да им премерят кръвното, изпишат лекарства, свалят темпупатурата или излекуват обрива.

„Това е причината спешните отделения да генерират само разход. А и никой от управляващите  досега не направи нищо за контрола върху правомерността на търсенето на спешна помощ“, категорична е д-р Николова. За всеки преминал, но не хоспитализиран пациент, държавата заплаща по 9 лева. Пари, които не стигат да покрият и една обикновена превръзка. За истински спешните случаи пък отделението не получава и стотинка. „Тези болни се приемат в различни клиники по пътеки, в които обаче не е калкулирана цената на оказана им помощ в спешното“, обяснява медикът. А само за една година пациентите в нейното отделение са се увеличили с над 8500 души – от 30 926 през 2015 г. до 39 579 през миналата година. От тях докараните с линейки са едва 7700 души.

Спешното отделение на „Св. Анна“ разполага със зали за предварителен преглед или т.нар. триаж, чакалня за придружителите, зала за клиничен преглед и реанимационна терапия. Изградени са 22 поста, на които може едновременно да се преглеждат и лекуват пациенти, включително и в шокови състояния. Отделението има и самостоятелна операционна, пригодена за извършване на спешни ендоскопии и кръвоспирания.

„Разполагаме и със собствена образна диагностика – рентген и ехографски апарати, както и със собствена лаборатория. Най-новата ни придобивка е 64-слайдовият скенер, който освен, че обслужва всички спешни пациенти, е и в непосредствена връзка с ендоваскуларната неврохирургия, където се работят всички мозъчно-съдови инциденти. Така сме организирали работата, че в рамките на 10 минути извършваме оценка на състоянието на болния и ако се прецени, че става дума за инсулт, до половин час са направени консултации, събран е екип и пациентът е подготвен за тромбектомия. Това е най-съвременната терапия на инсулт, като от началото на годината досега чрез този метод сме спасили над 100 болни“, разказва още д-р Николова.

В Спешното отделение работят 23-ма щатни лекари, а други 57 млади специализанти, които са назначени в различни клиники в „Св. Анна“, дават задължителни дежурства. „Драматично обаче е положението със сестрите, които са едва 16, от тях две са пенсионерки. Налага се лекарите сами да си взимат кръв и да вършат още куп неща, които влизат в задълженията на медицинските сестри. Наболял е и проблемът със санитарите, които особено на територията на спешно отделение, са ни страшно нужни и извършват много тежка работа. В момента при нас те са едва 14 души“, алармира д-р Николова.

СПОДЕЛИ