Лекарят трябва да прави най-доброто за пациентите си, дори когато това му струва много усилия и средства, е мотото на началника на Клиниката по чернодробно-панкреатична и трансплантационна хирургия във ВМА проф. Никола Владов. Разговаряме с хирурга от „лигата на необикновените“ за това какво прави неговият екип за болните, за модерните операции на черен дроб и панкреас, за изгубеното доверие между лекари и пациенти и за надеждите към новия здравен министър…
– Порф. Владов, ВМА обяви, че възобновява станалите вече традиционни курсове по чернодробно-панкреатична хирургия. Каква ще е темата тази година и кога ще се проведе курсът?
– Тази година темата ще бъде рак на панкреаса и мултидисциплинарния подход при неговото лечение, тъй като от доста време в хирургичната общност не сме говорили конкретно за панкреаса. Амбицията на този курс е да разкаже за лечението на рака на панкреаса от гледна точка на модерния мултидисциплинарен подход, който включва участието на хирурзи, радиолози, онколози, рентгенолози, гастроентеролози и анестезиолози-реаниматори. Ще има лекции от представители на всички дисциплини, ще ни гостуват известният френски панкреатичен хирург д-р Сами Докмак, проф. Попеску от Букурещ, проф. Емелио Висенте от Мадрид и сръбският проф. Зоран Милошевич. Идеята е да покажем най-новите тенденции в лечението на рака на панкреаса. Лечение, което стана изключително агресивно, все повече се подчинява на миниинвазивните техники на хирургията и в частност на лапароскопската и роботизирана хирургия. Освен лекции, ще направим и няколко лапароскопски операции на панкреас, които ще се излъчват на живо. Всичко това ще се случи от 23 до 25 ноември във ВМА.
– Увеличават ли се случаите на рак на панкреаса, кои са издайническите симптоми и мъжете или жените са по-застрашени?
– Увеличават се и то в световен мащаб. Данните са, че в България около 1000 души годишно се разболяват от рак на панкреаса и тревожното е, че едва 20 % от пациентите стигат до радикално хирургично лечение. При останалите болестта се открива твърде късно и при тях се прилагат палиативни процедури. Има, разбира се, издайнически симптоми, като внезапно пожълтяване, поява на необоснован диабет в ранна възраст, дискретни болки в кръста, но в повечето случаи хората не им обръщат внимание и се стига до неприятната ситуация да оперираме твърде късно. Статистиката показва, че от рак на панкреаса се разболяват повече мъже, така че те трябва да бъдат по-наблюдателни за подобни симптоми. Тъй като, ако „хванем“ рака навреме, сме в състояние да помогнем. Голяма част от случаите вече могат да се третират с миниинвазивни методи – все повече навлизат в практиката лапороскопска дистална спленопанкреатектомия (прекъсване на лявата част на панкреаса), която във ВМА вече е рутинна операция и лапароскопска дуденопанкреатична резекция, която у нас все още много рядко се прилага. Разбира се, има пациенти, при които се налага голяма отворена операция със съдови резекции на порталната вена или вена мезентерика, или пък на артерия хепатика.
– Защо операциите на панкреаса се смятат за едни от най-сложните хирургични интервенции?
– Защото там минават много съдове, които имат отношение към храненето на черния дроб с кръв и които съдове по време на оперативната интервенция може да бъдат засегнати и да се стигне до драматично кървене. Другото е, че туморът може да инфилтрира порталната и мезентериалната вена, които взимат кръвта от тънкото черво и я пренасят до черния дроб, за да се детоксикира, и тогава трябва да се прецени дали тази вена може да бъде резицирана и съединена, което на практика представлява една сериозна съдова интервенция. Именно в тази област екипът на ВМА има най-голям опит.
– Можем ли да сравним тези операции по сложност с трансплантация на черен дроб?
– Да, една трудна панкреатична резекция може да си съперничи по сложност с чернодробна трансплантация. Разбира се, обемите са различни. И все пак трансплантацията си остава „черешката на тортата“.
– Тази година отбелязахте 10 години от първата трансплантация на черен дроб във ВМА. Броите ли спасените животи
– Броя извършените трансплантации. До днес са 61. Бих казал, че вече не само се наложихме като трансплантационен център в България, но и ни познават навсякъде по света. Чуват за нашата работа, канят ни на конгреси, викат ни за лектори. А това е страхотно признание.
– След 61 чернодробни трансплантации, не е ли време да помислите и за присаждане на други органи?
– Много искам да започнем да правим и бъбречни трансплантации. Това не зависи само от мен и моят екип, но това, което се изисква от мен, съм готов да го дам. По отношение на присаждането на тънки черва смятам, че като цяло световният опит не е голям и България като малка страна не може да набере достатъчно случаи и съответно ние да натрупаме опит за извършването на такъв вид интервенции. За трансплантациите на панкреас пък считам, че съвременната медицина напредна много в лечението на диабета, компенсирането на пациентите стана все по-качествено и адекватно, а прилагането на различни инсулинови помпи става все по-ефективно и нуждаещите се от трансплантация на панкреас са все по-малко. Засега, следваща стъпка е във ВМА да започнем да присаждаме бъбреци. Още повече, че здравният министър проф. Николай Петров, който доскоро беше началник на ВМА, сам даде заявка за това по време на честванията на 10-годишнината от първата чернодробна трансплантация. Така че виждам сериозна подкрепа от негова страна и сега топката е в нас.
– Клиниката по чернодробно-панкреатична и трансплантационна хирургия на ВМА е една от най-натоварените изобщо в страната. По колко операции правите?
– Около 1200 годишно, от които големи и много големи са над 75 %. Като тези операции основно минават през ръцете на петима лекари. Аз правя по около 500 интервенции. Поемаме най-тежките случаи от цялата страна. Нашата смелост да правим това се дължи и на добрата колаборация с Клиниката по гастроентерология и Клиниката по анестезиология и реанимация, които ни помагат много. ВМА като цяло поема най-заплетените и сложни случаи.
– Член сте на френската академия на хирурзите или т.нар. „Лига на необикновените“. Какво ново и необикновено правят колегите ви по света?
– Преди месец бях на Световния конгрес по лапароскопска хирургия на черния дроб в Париж. Това, което е за отбелязване е, че нашият екип беше единственият от Източна Европа с видеопрезентация. Представихме големи чернодробни резекции за премахване на метастази, извършени лапароскопски. По данни на френската академия, в света има само 500 хирурзи, които правят този вид операции с лапароскопски метод. Така че мога смело да заявя, че за финансирането, което отделя държавата за здравеопазване, поне в някои болници българинът получава модерна и авангардна медицина, която е съпоставима с медицината в европейските и световните центрове. И това е нещо, което трябва да се оцени по достойнство.
– Тогава как си обяснявате недоволството на пациентите, недоверието им към лекарите и още по-лошо – агресията към медиците?
– Това е огледало на всичко, което се случва в държавата. Всеки ден някой невинен човек бива пребит някъде в страната. И на този фон агресията към лекарите е абсолютно обяснима. Всеки пациент има право да получи информация какво му е състоянието, какво ще е лечението, да търси решение за болката си, да иска най-доброто за себе си и близките си. Обаче обидите и шамарите не помагат това да се случи.
– Ще си позволите ли да дадете съвет на министър Николай Петров?
– Не. Той е изключителен професионалист. Доказал е, че може да управлява болница като ВМА. И да я направи такава, каквато е в момента. Логично е да може да направи същото с цялото здравеопазване. Не е невъзможно да подреди системата така, че от нея да са доволни и пациенти, и лекари. Ще му е нужна обаче подкрепа от съсловието, както и от политическите сили. Дано да я получи.
Визитка:
Проф. Никола Владов е роден през 1960 г. в София. През 1987 г. завършва медицина в МУ-София. През 1993 г. придобива специалност „Хирургия“, като по същото време работи в Първа хирургична клиника на „Пирогов“ и специализира при професор И. Шапюи (Y. Chapuis) в болницата „Кошен“ (Cochin Hospital) в Париж. В периода 1996-1998 г. работи в хирургичната клиника на Районната болница в град Бежа, Тунис. През 2003 г. става началник на Клиниката по чернодробно-панкреатична и трансплантационна хирургия на ВМА, която ръководи и до днес. През 2016 г., медикът, който вече има 61 трансплантации на черен дроб зад гърба си, стана лекар на годината, а през 2017 г. – почетен гражданин на Ловеч. Проф. Владов е член на френската академия на хирурзите, по-известна в света като „Лигата на необикновените“. Необикновеният хирург е убеден, че за да има повече трансплантации в България, са нужни две неща: здрав орган, който да се присади на болния, и лекар със сърце.
