Има огромна опасност България да загуби 160 млн. лева европейски средства за модернизирането на Спешната помощ. Средствата са по европейската програма „Региони в растеж “ 2014 – 2020 г., но вместо за линейки, нови филиали и модерни спешни отделения парите може да отидат за поредната порция асфалт.
Според документ, с който Скенер.нюз разполага, служебният министър д-р Илко Семерджиев и неговият екип са отказали да работят по този проект, тъй като нямало „истински анализ за нуждите от изграждането на филиали на центровете за спешна помощ в страната, както и от нови модерни спешни портали в болниците“. Освен това липсвал капацитет за довършване на проекта.
Програмата беше договорена през мандата на кабинета „Борисов“ 2 от министър Петър Москов. С въпросните средства трябваше да бъде завършено строителството на 76 нови спешни центъра, шест да бъдат достроени, а 155 – ремонтирани. През март т.г. трябваше да приключат и откритите процедури за избор на фирмите, които ще строят или ремонтират обектите. По това перо бяха предвидени 38,2 млн. лева. С други 17 млн. лева пък щяха да се оборудват новите филиали.
Проектът предвиждаше още закупуването на 400 нови линейки на стойност 56 млн. лева и изграждането и реновирането на спешни приемни отделения в болниците с 34,6 млн. лева.
Заради отменения от ВАС стандарт по „Спешна медицина“ в частта му за болниците и уволнението на националния консултант проф. Стоян Миланов от д-р Семерджиев проектът забуксува.
Според доклада, подписан на 5 май т.г. от инж. Стойка Таскова, директор на „Международни дейности и програми“ в МЗ, служебният здравен министър и неговият екип били направили всичко възможно да преодолеят забавянето. Под всичко възможно явно се има предвид предложението за отлагане на сроковете за изпълнение поне с 4 месеца, както и заключението на заместника на Семерджиев – Атанас Кундурджиев, че една добре оборудвана линейка можела без никакви компромиси да замести шоковата зала в един спешен филиал, но липсата на персонал нямало как да бъде преодоляна. Освен това, по думите на Кундурджиев, цитирани в документа, населението нямало нужда от спешни филиали, а МЗ пък нямало пари да назначи персонал в тези центрове.
В доклада се казва още, че договорените 160 млн. лева „най-вероятно няма да стигнат“ и затова трябвало да се ползва още веднъж техническа помощ и да се изготвят нови параметри. Кой как е смятал не става ясно, но за справка – без милиони за техническа помощ и само за 15 минути Скенер.нюз получи точна справка от столичната болница „Св. Анна“ колко струва изграждането на най-модерното в момента у нас спешно отделение. „Разходите направени от УМБАЛ „Света Анна” – София АД за изграждане и пускане в експлоатация на Спешно отделение са на обща стойност 1 149 883,34“, показват документите на „Св. Анна“.
Ето и как изглеждат разходите по пера: СМР – 305 924,11 лева, което включва цялостен ремонт и реконструкция на спешно-приемно отделение – ІІІ ниво, отговарящо на изискванията на медицински стандарт по Спешна медицина с обособени 22 поста за едновременен преглед и лечение на пациенти, оборудвани с необходимата диагностична и терапевтична апаратура.
Апаратура, медицински газове, вентилация и климатизация, контролиран достъп, медицинско и административно обзавеждане, компютъризация, хеликоптерна площадка и други – 362 843,23 лева. И дигитален рентген и седем броя съвременни апарати за клинична лаборатория – 481 116 лева.
Ето и още по-конкретна разбивка, за да може сегашната власт да я ползва при необходимост: СМР – 305 924,11; Осветление – 12 667,70; Подови и стенни настилки – 6 935,46; Отопление – 11 239,25; Медицински газове – 23 887,54; Хеликоптерна площадка – 15 000,00; Климатизация – 26 339,00; Контрол на достъп – 6 678,00; Легла + носилки – 78 842,00; Апаратура – 89 284,00 ; Ехограф – 75 474,00; Метално обзавеждане – 4 441,28; Мебели – 12 055,00; Дигитален рентген – 366 000,00; Апаратура за кл.л-я – 7 броя – 115 116,00 лв.
Сметката показва, че договорените пари би трябвало да стигнат не само за ремонта на всички спешни центрове и отделения в болниците, но и за изграждането на хеликоптерни площадки във всяко село. На Семерджиев обаче са му малеели. И пак според неговия екип, по-добре било вместо да се оказва помощ на място на хората във филиалите, които в селата и без това били много малко, те да бъдат карани веднага в най-близката болница. Това е така, когато става дума за инфаркт, инсулт или перитонит. Но ако човекът е с температура, боли го коремът, ухапал го е кърлеж или леко е вдигнал кръвното, трябва ли линейката да го разхожда 50 километра и да бъде хоспитализиран без индикации?
А и цялостната идея на проекта е не да се изградят центрове и филиали там, където има много жители, а и петимата пенсионери в селото Х да имат достъп до медицинска помощ и линейките да стигат възможно най-бързо до тях. Защото в момента Бърза помощ закъснява или изобщо не стига до 200 000 българи годишно, показват официалните данни. Освен това концепцията имаше за цел да поеме всички луфтове на извънболничната помощ и да ограничи неспешния поток от пациенти към клиниките.
Но екипът на Илко Семерджиев беше по-доволен от това, че всички държавни регулации и опити за слагане на ред в системата, падаха в съда по-лесно и от куц пияница (което пък не е добър атестат за административния и правен капацитет на екипа на предшественика му Петър Москов). Не е трудно да се сетим каква е целта – всеки да си прави каквото си иска, да отрива болница в хола си, да приема пациенти без нужда, да прави фиктивни операции и накрая да има законово основание да изисква здравната каса да му плати за всичко това.
Новата власт също изглежда неспособна да се пребори за 160-те милиона лева. Ако до дни здравният министър проф. Николай Петров не защити нуждата от проекта и не изготви нов анализ и концепция за това от какво има нужда Спешната помощ у нас, парите ще бъдат загубени. Той вече е наредил на Националният център по обществено здраве и анализи да се захване с нелеката задача. Вицепремиерът Томислав Дончев пък е предупредил МЗ, че парите ще бъдат пренасочени към други проекти, ако до края на тази седмица на бюрото му няма адекватна концепция, научи още Скенер.нюз.
