Никога не е лупус…Това е една от култовите реплики на неповторимия д-р Хаус. Диагнозата се споменава при дискусиите на екипа му в почти всеки епизод от популярния тв сериал. С тeзи думи д-р Хаус крие шишенцето с викодина си в книга за лупуса, убеден, че причината обикновено не се оказва такава.
Но наистина ли никога не е лупус? Понякога собствената ни имунна система, която трябва да ни пази от нашественици се обръща срещу нас, за да превърне хармонията на процесите в организма в една същинска гражданска война. Това образно представляват автоимунните заболявания, сред които е и лупусът.
У нас системният лупус еритематозус е включен в списъка с редки заболявания. Честотата му е около 50 случая на 100 хил. души, докато в другите европейски страни се среща между 12.5 и 39 случая на 100 хиляди население.
Лупусът е многолико, тежко, инвалидизиращо и трудно за лечение ревматоидно заболяване. То засяга предимно жени около 30-годишна възраст, рядко се появява на по-зрели години. Болестта се проявява с характерен обрив по лицето, засяга мускули и стави, бъбреците или всеки друг орган. За жалост пълно излекуване на болестта няма, а използваните медикаменти са с тежки странични ефекти. Още по-лошото е, че у нас все още поставянето на диагнозата отнема средно 6 години, но може да достигне и 10 години, когато много от органите вече са необратимо увредени, обяснява началникът на Клиниката по ревматология на УМБАЛ „Софиямед“ д-р Любомир Маринчев.
Болестта може да протича леко, но може да бъде и животозастрашаваща. Засягането на кожата и ставите е налице в 75% от случаите, като кожните прояви най-често се изразяват с типичния пеперудообразен обрив на лицето, който обхваща основата на носа. Ставните прояви се изразяват с болки или артрит, който за разлика от ревматоидния не е деструктивен.
Често е налице висока температура, трудно повлияваща се от антипиретици, което често налага отдиференциране от инфекциозни заболявания. При много болни заболяването се изявява с гломерулонефрит с излъчване на белтък в урината над 0.5 г за 24 часа, високо артериално налягане, бъбречна недостатъчност в напреднал стадий. Често се наблюдава засягане и на други системи – увеличени лимфни възли, анемия, понижение на левкоцитите, плевралниизливи, афти и рани по устната лигавица.
Засягането на централната нервна система се изразява в епилепсия, мозъчен инсулт, психотични прояви, както и нарушения на паметта и умствените способности. По-рядко се засяга черният дроб под форма на реактивен хепатит. Нерядко са поразени и малките съдове в коремната кухина под форма на васкулит, което протича като остър хирургичен корем и болните се насочват към хирургически клиники за оперативно лечение. Засягането на коронарните артерии пък може да доведе до остър миокарден инфаркт. Горният отдел на стомашно-чревния тракт се засяга повече от лекарствата, отколкото от самото заболяване.
Американският колеж по ревматология (ACR) е дефинирал 11 критерия, от които 4 трябва да са налице за поставяне на диагнозата. Много вирусни и бактериални инфекции могат да „пробият” нормалния имунитет и да доведат до автоимунно заболяване, каквото е лупусът. Ултравиолетовите лъчи, пушенето и стресът също могат да отключат болестта.
Системният лупус е доста труден за лечение, тъй като засяга различни органи. Колкото и лечението да е агресивно и със странични ефекти, то удължава живота на пациентите. Под 50 % е била 5-годишната преживяемост на тези пациенти преди откриването на кортикостероидите, с които обикновено се лекува заболяването. Кортикостероидите щяха да бъдат лекарства №1 в света, ако ги нямаше страничните ефекти, казва доц. Маринчев.
Всъщност те са един от четирите основни медикамента за лечение от първа линия. Другите три са нестероидни противо-възпалителни средства (НСПВС), анти-маларийни продукти и цитотоксични (имуносупресивни) лекарства.
Най-модерната терапия е с т.нар. биологични препарати. „Те са насочени срещу специфични клетки или молекули, участващи в патогенезата на заболяването. Прилагат се обаче само когато е налице висока имунологична активност и липсва достатъчен ефект от стандартното лечение със синтетични медикаменти“, обяснява доц. Маринчев.
