Лекарка римува „Пирогов“ с любов

Д-р Ая Таха написа стих в отговор на скандалите през последния месец в спешния институт

Вече повече от месец страстите и скандалите в „Пирогов“ не утихват, след като служебният здравен министър д-р Илко Семерджиев уволни директора проф. Стоян Миланов и на негово място назначи проф. Асен Балтов. И докато някои се вълнуват какви постове ще заемат, какви рокади предстоят, ще има ли допълнителни бонуси към заплатите или ще бъдат орязани, една млада лекарка реши да отговори на случващото се в спешната болница със стих.

„Понеже много хора ме питат какво се случва в „Пирогов“, а на мен ми е все по-трудно да си мълча, ще споделя само какво е за мен да бъда там, където съм“, написа д-р Ая Таха в профила си във фейсбук. Преди малко повече от две години тя се дипломира като лекар, но още преди това работи в Централната реанимация на спешния институт. В момента специализира анестезиология и интензивно лечение и дава 10-часови дежурства в най-тежкото отделение на „Пирогов“. Научила е най-важния урок – видяла е с очите си вълшебството да връщаш животи. И вече и тя го може. Д-р Таха изля в рими това, което за нея е да работи на 6-ия етаж в спешната болница.

"Пирогов"
Д-р Ая Таха

Публикуваме стихотворението, озаглавено „Пирогов“, без редакторска намеса:

„Ти. Какво си и кое си? Колко даваш, колко взимаш и защо си, и чие си? Ти – болката обезболена, раната доразранена, мислите от двете ти страни, думите завинаги запомнени и погледите във очи, крачките безброй, марлите, иглите и тръбите, крясъци и шепота, и нито миг покой. Времето във теб хвърчи, времето само по себе си, без ценности и без пари.

Ти – зараза, наркотик, доблест, чест, уроци, дързост и проказа или на живота си плесник? Ти си ти и нищо повече. Ти си много и всеки път от предния си повече.

Ти – истини недоизказани и съдбите скрито пазени. Ти за хората си лъч надежда, а за лекарите – този, който ги повежда – накъде не знае никой, докато не стигне там. Знае само, че е с всички и че няма да е сам и че ако 7 грама е душата, то един е с тебе, точно там.

И пак там, там при теб се молят тихо и копнеят клетници за Божията милост и за изхода Христов. Плачат в съкровения си зов, плачат със усмивка и за шанса нов.

Защо съм тук, защо напук, защо без тебе трудно мога? А моите любовници наистина са много. Защото залезите ти ужасно страшни са. Защото изгревите ти прекрасни са. Защото неслучайно името ти се римува със „любов”.“

СПОДЕЛИ