Всеки четвърти пациент с белодробен рак не е пушил никога през живота си. Според световната статистика все повече се увеличават случаите на аденокарцином при млади жени непушачки и лекарите все още нямат обяснение за този феномен. Това съобщи пред журналисти доц. Жасмина Михайлова, началник на Клиниката по медицинска онкология във ВМА. По думите й ракът на белия дроб е световен килър, като годишно в света се разболяват 2 млн. души, а 1,5 милиона умират. Починалите от белодробен карцином са повече от тези с рак на простата, гърдата и дебелото черво взети заедно.
У нас всяка година се диагностицират около 4160 нови болни с рак на белия дроб, като 81 % от тях са мъже. Годишно болестта убива около 3600 българи, а 82 % от починалите са мъже. За разлика от световните тенденции обаче в страната ни по-често се среща плоскоклетъчният и дребноклетъчният тип, които са пряко свързани с тютюнопушенето, посочи доц. Михайлова.
Въпреки съвременните медикаменти, които са достъпни и у нас, смъртността остава много висока. 5-годишната преживяемост на болните с рак на белия дроб е 10 % при мъжете и 13 % при жените. „Докато лекувахме тези пациенти само с химиотерапия те преживяваха едва между 4 и 8 месеца“, отбеляза онкологът. По думите й новите таргетни терапии са много по-ефективни, все повече сила набира и имунотерапията. За този вид лечение обаче е необходима изключително точна и прецизна диагностика, каквото в България липсва.
Според данните от Националния раков регистър 38 % от случаите на белодробен карцином се диагностицират едва в четвърти стадий на заболяването, а на 28 % от пациентите не се прави имунохистологично изследване. „Това на практика означава, че близо 70 на сто от болните са оставени без съвременна и адекватна терапия или само на палиативно лечение“, подчерта доц. Михайлова. Тя бе категорична, че липсата на държавна стратегия за патоморфологична и генетична диагностика обрича българите с рак на белия дроб на смърт.
Най-новият метод за взимане на достатъчно качествен материал за изследване на тумора е криобиопсията, съобщи д-р Христо Йорданов от ВМА. Методът е много по-щадящ за пациента от традиционната бронхоскопия, а взетият с модерния материал биологичен материал достига 1 сантиметър, което е много важно, за да могат патолозите да си свършат добре работата. „За сравнение с обикновените щипки успяваме да вземе едва 2 милиметра от тумора, като материалът често се оказва негоден“, обясни д-р Йорданов. Криобиопсията се поема от здравната каса, но с такъв апарат засега разполага една единствена болница в страната – Уни Хоспитал в Панагюрище.
