Проф. Никола Владов получи най-престижната награда в медицината – Лекар на годината. Приза му връчи председателят на Българския лекарски съюз д-р Венцислав Грозев на официална церемония тази вечер. Доайенът на чернодробната хирургия у нас и рекордьор по чернодробни трансплантации е номиниран от своите колеги.
Проф. Владов е началник на Клиниката по чернодробно-панкреатична и трансплантационна хирургия във ВМА. Той е сред основателите на трансплантологията у нас. Благодарение на него и на екипа му всяка година хиляди болни получават шанс за нов живот.
Роден е през 1960 г. в Ловеч. През 1987 г. завършва медицина в МУ-София. През 1993 г. придобива специалност „Хирургия“, като по същото време работи в Първа хирургична клиника на „Пирогов“ и специализира при професор И. Шапюи (Y. Chapuis) в болницата „Кошен“ (Cochin Hospital) в Париж. В периода 1996-1998 г. работи в хирургичната клиника на Районната болница в град Бежа, Тунис. През 2003 г. става началник на Клиниката по чернодробно-панкреатична и трансплантационна хирургия на ВМА. През 2011 г. е избран за национален консултант по трансплантология.
Проф. Никола Владов казва, че помни всеки свой пациент, на който е присадил черен дроб. И те никога няма да го забравят, няма и как – това е човекът, подарил им втори, а понякога и трети живот. „След тежка операция или сложно заболяване някои от хората приемат лекуващите ги като истински роднини. Обаждат ми се за рожден ден, на Никулден задължително, за Коледа, Нова година, Великден. Когато имат път към ВМА, се отбиват, носят подаръци, питат как съм. Ето затова си струват всичките усилия, лишения, нерви и безсънни нощи“, обяснява проф. Владов.
Първата у нас трансплантация на черен дроб проф. Владов прави на 21 април 2007 г. „Павлин в момента е много добре, жив и здрав си е, идва на контролни прегледи, има дете. Върнал се е вече на работа в Авиобаза – Крумовград. Друг негов пациент е легендата на ЦСКА Джони Велинов. „С Джони се чувам най-често, защото си имаме закачка. Аз съм левскар, а той е от ЦСКА, и можете да си представите как протичат разговорите ни“, споделя проф. Владов. Признава, че бившият вратар на червените не изпитвал милост към спасителя си, когато стане дума за футбол.
Проф. Владов е убеден, че за да има повече трансплантации в България, са нужни две неща: здрав орган, който да се присади на болния, и лекар със сърце. „За да я работиш тази работа, трябва да имаш сърце, и изобщо не става дума за пари“, категоричен е той. Според него липсата на донори у нас се дължи на лоша организация. „А когато донорите и трансплантациите се повишат, тогава ще отчетем, че реформата в здравеопазването е започнала и върви. Защото трансплантологията е мерило за качеството на здравеопазването в дадена страна“, убеден е медикът.
„Разбира се, върху вземането на важното решение за даряване на органи влияние оказва негативната кампания и недоброто отношение към лекарите в последно време. Второ – постоянно в медиите се появяват материали за съмнения за търговия с органи. Аз многократно съм казвал, че е невъзможно това да се случи у нас, защото законът за трансплантации просто не го позволява. Само че съмненията продължават да се прокрадват. А във форумите съм чел какво ли не! Това кара хората да се замислят и във важния момент те загърбват донорството“, посочва проф. Никола Владов. По думите му проблемът с малкото донори идва и от това, че когато докторите установят мозъчна смърт при млад човек, родителите просто не могат да повярват, че това се е случило. „До последно имат надеждата, че децата им ще се събудят и ще се върнат при тях. Чакат да се случи чудо. Да, в България всички разчитат на чудеса. В медицината обаче има обективни критерии и показатели, по които ние категорично установяваме, че такова чудо не може да се случи. В същото време близките са доста негативно настроени към колегите, които им казват тъжната новина и в известен смисъл роднините дори не им вярват. Аз лично съм бил свидетел на точно такива невъзможни разсъждения на семействата. Отказват да приемат, че роднината им вече не е жив, и започват консултации със светила, с лекари от чужбина“, обяснява още хирургът.
Според него първото и основно нещо в медицината е да има доверие между лекарите и пациентите, както и техните близки. „Така както получателите на органа ни вярват и са се оставили в ръцете ни, същото трябва да направят и роднините на българите в мозъчна смърт. Те трябва да разберат, че няма лекар в държавата, който да подхожда безотговорно в донорския процес. Всеки специалист, занимаващ се с трансплантология, ясно си дава сметка, че тя е изключително сложна. По тази причина и една грешна стъпка може да е фатална. Затова всички са изключително внимателни и ходят на пръсти“, категоричен е проф. Владов.
От две години медикът стана член на Френската академия по хирургия, наричана от цялото лекарско съсловие по света „Лигата на необикновените“. Академията е основана още през 1735 г. от Луи XV. „За да станеш неин член, първо някой трябва да те е видял и оценил работата ти, да те покани и накрая след таен вот да бъдеш избран“, обяснява шефът на Клиниката по чернодробна, панкреатична и трансплантационна хирургия във ВМА. Освен това членството е лимитирано: френските лекари са едва 150, а чуждестранните – 100, което на практика означава, че някой трябва да умре, за да бъде поканен нов медик. Проф. Владов е третият българин, който е приет в академията. Пътят проправя проф. Парашкев Стоянов през 1923 г. Вторият асоцииран представител на България сред хирургическия елит е проф. Аршевир Дериджан.
„Това е едно огромно признание не само за мен, но и за ВМА. Изборът ми означава, че светила в световната хирургия признават българската школа и това, че и у нас може да се развива медицина на високо ниво“, отбелязва проф. Владов. „Аз ужасно много се ядосвам, като виждам и чувам всеки ден за пациенти, които търсят всевъзможни начини да отидат да се лекуват в чужбина. Там частни клиники им съдират кожите, а тук в България има не по-лоши лекари. Естествено, не във всички болници, но в различните специалности има поне по един-два, понякога и повече високоспециализирани центрове, където се прави сериозна медицина“, категоричен е проф. Владов. В неговата клиника се извършват годишно над 1000 коремни операции, половината от които изключително тежки и сложни – остри панкреатити, преплетени черва, тумори и метастази на черния дроб, трансплантации.
Като дете „необикновеният“ сега хирург мечтаел да стане снима филми. „Макар че детството ми мина по коридорите на хирургичното отделение на болницата в Ловеч, където баща ми беше началник, изобщо не исках да ставам лекар. Мечтаех за работа в киното като оператор, много ми харесваше да снимам“, разказва проф. Никола Владов. След гимназията той усилено се готви да кандидатства в тогавашния ВИТИЗ, избрал си е дори специалност – операторско майсторство, когато баща му се намесва. „Нямаше особен дебат. Кратко и ясно ми заяви, че трябва да уча медицина. Аз не се противопоставих и сега не съжалявам“, спомня си с усмивка той.
Доц. Никола Владов обаче не се е отказал от екшъна. Денят му започва още преди разсъмване, следват дълги и напрегнати часове в операционната, последвани от още по-дълги часове на писане до здравната каса, отчитане на пътеки и прочее началнически занимания. „Често не успявам дори да се прибера, дремвам час-два в болницата и пак влизам в операционната“, обяснява хирургът.
Определя се като високоотговорен и организиран човек. Предполага, че тези качества се предават по наследство. Във фамилията им има още много лекари – чичовци и братовчеди. „Медицината е нещо като заразна болест. Попадне ли в кръвта ти, лечение няма“, убеден е проф. Владов. Признава, че се е заразил от хирургията на летните стажове в „Пирогов“ и че именно в спешната болница е израснал като лекар и човек.
