Елементарни инфекции стават смъртоносни

Неправилната употреба на антибиотици е виновна за появата на супер бактерии

Тежката артилерия на медицината – антибиотиците, сдава позиции, а битката с т.нар. „супер бактерии“ изглежда почти загубена.

Резистентните бактерии стават все повече, а ако нещо не се промени, има опасност елементарни инфекции от порязване или гнойна пъпка, да се превърнат в смъртоносни. За това алармира доц. Цветан Велинов, началник на лабораторията на „Александровска“ болница.

„Стрептококус пневмоние, който е най-честият причинител на бактериални инфекции на горен и долен респираторен тракт, преди 25-30 години се лекуваше с пеницилин. Сега 25 % от цялата популация е резистентна на всичките бета-лактамни антибиотици. Дава също кръстосана резистнетност и към други групи антибиотици, което стеснява кръга на медикаментите, с които можем да лекуваме. А това превръща една обикновена инфекция в много опасна. Защото този микроорганизъм е сред трите най- чести причинители на бактериален менингит“, обяснява доц. Велинов.

Инфекциозните болести имат много сходна симптоматика и протичат с възпалителна реакция, но бактериите, които причиняват тези реакция са много различни. И не всички се повлияват от едни и същи антибиотици. Затова е задължително посещението при лекар, а самолечението е груба грешка, категоричен е той.  Хората трябва да са наясно, че антибиотиците действат на бактериите, но не и на вирусите. А 90 % от заболяванията в есенно-зимния сезон се причиняват от вируси.

доц. Цветан Велинов
доц. Цветан Велинов

Извършването на антибиограма е задължително, когато лекуваме с антибиотик. Само микробиологичното изследване, което е най-важното оръжие в битката с резистентността, може да определи причинителя на инфекцията. А това е ключово за избора на най-подходящия антибиотик.

„Разбира се, когато има тежка клинична картина на една пневмония, няма лекар, който веднага да не назначи антибиотик. Но много е важно още преди започването на курса да се вземе материал за микробиологичен анализ. След 48 часа, когато антибиограмата е готова, ние ще знаем дали изписания антибиотик е най-подходящият и при нужда може да го сменим с прицелен. От друга страна така се натрупва база данни за етиологията на тези заболявания“, обяснява доц. Велинов. Така епидемиолозите знаят, че у нас най-честият причинител на пневмонии или на инфекции на респираторния тракт са пневмококите, следвани от бактериите от вида хемофилус инфлуенце.

„Знаем също, че в западните лечебни заведения вътреболничните инфекции най-често се причиняват от грам-положителни бактерии, а у нас – от грам-отрицателни. Това се дължи на „хигиенните неудачи“ в родните болници. Които неудачи, вместо да „лекуваме“ с кофа с вода и сапун, ние прилагаме антибиотици“, коментира още доц. Велинов.

Неправилното спазване на продължителността на лечение също крие рискове. Всяка инфекция има строго определен период на лечение, а различните антибиотици действат по различен начин. „Затова слушайте лекаря, когато казва, че предписаният ви антибиотик трябва да се пие точно на 6 или 12 часа, точно за 7 дни и т.н“, съветва медикът.

По думите му въпреки гладът за антибиотици и липсата на инвеститорски интерес, до няколко години на пазара се очаква да се появят няколко нови молекули. „Целта е да се търсят нови мишени в бактериалните клетки, т.е. – нов начин на действие. Едни от разработките са за антибиотици, които да действат върху вирулентността на бактериите или просто казано такива, които да блокират производството на токсини, които всъщност предизвикват болестния процес. Досега се убиваха самите бактериални клетки, но покрай „лошите“ загиваха и „добрите“ бактерии“, казва доц. Велинов.

В подкрепа на думите му, миналата седмица, 13 от водещите компании в света изготвиха план за борба с антимикробната резистентност. Сред стъпките, които се ангажира да изпълни фармацевтичната индустрия до 2020 г., са намаляване на вредния ефект върху околната среда от производството на антибиотици. За тази цел ще се направи преглед на производствените мощности и веригите за доставка. Също така компаниите се ангажират антибиотиците да се използват само от пациенти, които се нуждаят от тях. Това ще стане като се обединят усилията за информиране на доставчици и пациенти за вредата от нерационалната им употреба. Подобряването на достъпа до антибиотици, ваксини и диагностични средства е друга от мерките, които компаниите ще се опитат да въведат.

Сред подписалите плана за действие са Allergan, АstraZeneca, Cipla, DSM Sinochem Pharmaceuticals, Roche, GSK, Johnson & Johnson, Merck, Novartis, Pfizer, Sanofi.

На 21 септември пък 193-те държави-членки на Организацията на обединените нации подписаха декларация, с която се задължават да избавят света от устойчивите на лекарства инфекции или т.нар. „супер бактерии“. Документът поставя 2-годишен срок на държавите да изработят план с мерки срещу „супер бактериите“. Всяка от 193-те държави се ангажира да спонсорира създаването на нови антибиотици, да работи за подобряването на диагностиката на заболяванията, както и да обучава медицинския персонал и обществото да се борят с устойчивите бактерии.

Експертите твърдят, че при спазване на поетите ангажименти, годишно ще бъде спасяван живота на около 700 000 души в света.

 

СПОДЕЛИ