Над половин милион българи са с хронично бъбречно заболяване

Поне 5000 от тях се нуждаят от трансплантация, едва 950 обаче са включени в листата на чакащите

хемодиализа

Българите, които страдат от хронични бъбречни заболявания са 12,8% или над половин милион души. От тях  3700 пациенти са на хемодиализа, а бъбречно трансплантираните са едва 550. Въпреки че нуждаещите се от присаждане на нов орган са около 5000, включените в листата на чакащите са 950 човека. Това съобщи председателят на Българското дружество по нефрология и ръководител на Клиниката по нефрология и трансплантация в „Александровска“ болница проф. Емил Паскалев.

По думите му никой в държавата не се ангажира с подготовката за бъдеща трансплантация на пациентите с хронично бъбречно заболяване, липсва и система за включване в листата на чакащите.

„Става дума за целия набор от прегледи, изследвания и консултации с редица специалисти, без които не може да се прецени дали даден пациент е подходящ за трансплантация на бъбрек. В момента у нас няма система, която да поема болните още при първите признаци на хроничното заболяване, няма и клинична пътека за подготовка за трансплантация. В резултат по-голямата част от тях поддържат живота си с хемодиализа, вместо да бъдат навреме подготвени за интервенцията, да им бъде присаден нов орган и да живеят по-добре и по-дълго“, обясни проф. Паскалев. Освен това бъбречната трансплантация е от 3 до 5 пъти по-евтина от която и да е хемодиализа. „Над 57 % от всички българи, които са с присаден бъбрек, живеят повече от 10 години след операцията, водят пълноценен начин на живот, могат да ходят на работа и дори да раждат здрави деца“, добави националният консултант.

Според 33-годишния Мариян Георгиев, който от 6 години е на хемодиализа, освен дългото чакане за нов орган, болните трябва сами да си плащат всички предварителни прегледи и изследвания. „Трябва да минем задължително през консултации с кардиолог, гастроентеролог и уролог (а за жените – гинеколог), да проверим очните си дъна при офталмолог, да си направим Ro-графия на бял дроб и сърце, фиброгастроскопия, ЕКГ, ехография на коремни органи и няколко вида изследвания на кръв и урина. Никое джипи няма толкова направления, които да ни даде на куп, нито пък има отделение в страната, където да ни приемат – няма такава клинична пътека. И така много често или болните се отказват от трансплантация, или плащат за всички тези изследвания по 500-600 лева“, разказа Мариян.

„Трансплантация, направена преди диализа, е качествено по-добра. Защото по време на диализата органите се увреждат, стига се до неизбежни усложнения, които трансплантацията не може да оправи“, обясни още проф. Емил Паскалев. За това Българското дружество по нефрология започва първия в страната обучителен проект за лекарите в диализните центрове.

В същото време „Александровска“ болница вече е готова с проект, с който ще кандидатства за европейско финансиране, за закупуването на четвъртия в страната робот Да Винчи. С него ще бъдат правени бъбречни трансплантации от жив донор, както и операции на простата. Това съобщи председателят на Българското урологично дружество и началник на Клиниката по урология в “Александровска“  доц. Марин Георгиев. По думите му робот-асистираната трансплантация дава възможност за 15-кратно увеличение на образа и триизмерно изображение. С нея се правят прецизни и точни движения на инструментите във всички посоки, филтрират се неточните движения и тремора на ръцете. Миниинвазивните операции намаляват риска от усложнения и дават възможност за по-бързо възстановяване на пациента и скъсен болничен престой. „На този етап данните сочат, че благодарение на роботизираната хирургия  се постига и по-голяма продължителност на живота на трансплантирания“, уточни доц. Георгиев. Изчисленията на лекарите показват, че използването на робота Да Винчи ще оскъпи операцията с 4000 лева. „Става дума обаче за едва около 50 такива операции, които ще се извършват годишно, което не е голям разход за здравната каса“, добави урологът.

СПОДЕЛИ