Защо понякога ракът оцелява след химиотерапия?

Учените откриха как "лошите" клетки" успяват да се скрият от имунната система и от лекарствата

1464
онкоболни

Учени разбраха как точно някои туморни клетки успяват да се скрият в организма и да оцелеят след химиотерапия. По-късно те стават причина болестта да се завърне. Откритието на Института „Мемориал Слоун Кетеринг“ в Ню Йорк може да отвори пътя пред нови подходи за лечението на рака. То хвърля светлина върху процеса, известен като латентна метастаза, и върху това, как раковите клетки успяват да излъжат имунната система на организма.

От момента на възникването на тумора до неговото хирургическо отстраняване се образуват злокачествени клетки, които може да мигрират в тялото. След химиотерапията повечето от тях умират, но някои от тях не.  Те се крият, само за да се активират на по-късен етап – явление, наречено латентна метастаза. Докладът на учените от Ню Йорк е публикуван в списание Cell, съобщава „Дейли мейл“.

Досега медиците не знаеха как тези ракови клетки успяват да оцелеят. Например при 25% от жените с агресивна форма на рак на гърдата заболяването се появява повторно въпреки операцията и химиотерапията. При пациентите с рак на белия дроб цифрите са още по-лоши – болестта се връща при половината.

„Латентните“ ракови клетки са трудни за откриване в организма, да не говорим за идентифициране на механизма, който ги прави толкова успешни. Затова учените сега направили експеримент. Взели клетки от пациенти с рак на гърдата и рак на белия дроб в ранен стадий, които били белязани с флуоресцентен маркер. Тези клетки били инжектирани в мишки. След няколко месеца почти всички от трансплантираните клетки загинали, но някои от тях оцелели. Открили ги скрити в белите дробове и бъбреците. Тези майстори на оцеляването били наречени латентно компетентни ракови  клетки (LCC).

Най-важният въпрос сега бил, какво ги прави толкова потайни. Първата улика дошла от анализа на протеините в тях. Оказало се, че LCC клетките много приличат на стволовите клетки, които се делят периодично, за да „ремонтират“ нашите тъкани. Това качество обяснява способността им да се делят и да достигат отдалечени органи.

Част от тези клетки произвеждат протеин – инхибитор WNT, който блокира клетъчното делене, праща ги в състояние на летаргия. Забавянето на растежа е от централно значение за способността на клетките да оцеляват в тялото, без да бъдат разкрити като подозрителни от страна на имунната система. В организма ни непрекъснато патрулират имунни клетки, наречени килъри, които търсят признаци на опасност. Но когато раковите клетки не се делят, те не отделят онази специфична молекула, която ги прави видими за „килърите“ и така те ги игнорират. Нещо повече, химиотерапиите убиват само делящите се клетки, което означава, че латентните ракови клетки са пощадени. Тези изводи обясняват защо терапиите ликвидират повечето ракови клетки, но някаква част от тях все пак може да оцелее. С времето те могат да мутират допълнително, което им позволява да избягат от патрулите на имунната система и да предизвика повторна поява на рак.

Отдавна има сведения, че отделни ракови клетки оцеляват въпреки терапиите. Сега учените от Ню Йорк планират да работят с имунолози. Идеята е да се разработят терапии, които ще се справят успешно с латентните ракови клетки. Надеждите са те да станат достъпни за пациентите в рамките на следващите 10 години.

СПОДЕЛИ