Кажи ми какво ядеш и ще ти кажа какъв човек си, гласи една стара мъдрост. И е така, и не съвсем, опонира един от най-добрите гастроентеролози у нас проф. Крум Кацаров, началник на Клиниката по гатроентерология и хепатология във ВМА.
Супердиети няма, както и няма храна, която да те държи вечно млад и здрав, категоричен е той. По думите му фиксирането в това какво трябва и какво не трябва да ядем и пием не води до нищо добро. „Идеята е да не се стига до крайности, а иначе дори ако човек е болен, спазването на определен режим не бива да се превръща във фиксация“, обяснява доц. Кацаров. Казва, че има много пациенти, които цял живот не са пили и пушили, но пак са с рак на дебелото черво. И такива, които не са спирали да си угаждат, и най-сериозният им проблем са стомашните киселини или ако са по-тежко болни, поне знаят от какво.
„Разбира се, солта, лютото, тежкото месо, алкохолът и цигарите са вредни, но аз не съм от лошите доктори, които повтарят като мантра, че непременно и веднага трябва да откажете цигарите и да спрете да пиете. Освен в много, много крайни случаи“, признава проф. Кацаров. Твърди, че пациентите на гастроентеролозите са готини хора, които обичат живота – хапват, пийват, пушат, забавляват се. Разбира се, има специалности, които са длъжни да забраняват категорично пушенето. „Например пулмолозите по презумпция трябва да анатемосват всеки с цигара в уста, но аз за радост съм гастроентеролог“, добавя медикът.
„Лошото на моята специалност е честотата на онкологичните заболявания, с които се сблъскваме. За съжаление напоследък има бум на почти всички видове рак, да не говорим, че болестта се „подмладява“, така че всеки доживява карцинома си“, споделя проф. Кацаров. У нас втори по честота и при мъжете, и при жените е ракът на дебелото черво. „За радост в последните няколко години медицината, включително и в България, напредна много и като диагностика, и като лечение. Прогнозата при тази диагноза вече не звучи като смъртна присъда, напротив – имаме много излекувани пациенти. Просто хората трябва да знаят, че открит навреме, този рак е лечим в 90% от случаите“, обяснява лекарят.
А за целта всеки навършил 50 години и имал в рода си такъв болен, задължително трябва да си направи колоноскопия. Това е изследване, което дава пълна картина на състоянието на дебелото черво и възможност карциномът да бъде открит рано. Освен това вече навсякъде се прави с пълна упойка, така че няма причина от страх от болка. Естествено тези, които имат оплаквания, не бива да чакат до 50, за да си го направят. Още повече, че при младите ракът е изключително агресивен и ако за един 60-годишен пациент, открит навреме, прогнозата е благоприятна, то един 30-годишен може да си отиде в рамките на 6 месеца.
„Нерядко се срещаме и с онкологични заболявания на панкреаса и жлъчните пътища. Лошото при тях е, че ги хващаме твърде късно. При рака на стомаха пък нямаме никакъв напредък, но поне се среща все по-малко“, добавя проф. Кацаров.
