Близо 10 % от българите страдат от сънна апнея, като повечето от тях са мъже. Това съобщи за Скенер.нюз д-р Петър Чипев от Клиниката по белодробни болести на ВМА, която е водещ център за лечение на апнея. Част от пациентите са в активна трудоспособна възраст и не подозират, че са болни. С напредването на възрастта рискът от апнея се увеличава, а при хората с наднормено тегло – става още по-голям.
Сънната апнея е нарушение на дишането по време на сън, което може да доведе дори до смърт. Паузите могат да бъдат от 10 секунди до две минути. При по-леките случаи тези паузи са под 15 на час и са по-краткотрайни. „При двеминутно спиране на дишането обаче саторацията, тоест насищането на кръвта с кислород, пада до около 40, което си е равносилно на смърт“, обясни д-р Чипев.
Специалистите сомнолози в цялата страна са едва 30, но по-големият проблем е, че няма клинична пътека. „Пациентите трябва да заплащат за полисомнографията, чрез която се проследява дишането по време на сън. Изследването струва 300 лева“, посочи медикът. Освен това единствената терапия за тези болни е да спят със специален апарат, който обаче струва над 2000 лева и не се поема от здравната каса. Уредът подава въздух под налягане, който отваря дихателните пътища и гарантира свободно дишане. България е единствената страна в ЕС, в която здравната каса не поема поне частично стойността на тези уреди. А поне 2/3 от болните се нуждаят от тях, за да дишат.
Има и алтернативни методи. Единият е операция за премахване на сливиците, мъжеца и разширяване на горните дихателни пътища и областта зад езика. Другата алтернатива е поставянето на устройство в устата, което прилича на предпазителя за зъби при боксьорите, за да се издърпа напред долната челюст. „И двата метода обаче не постигат пълно излекуване. Операцията е съпроводена и с риск за пациентите, докато миниустройствата за уста изобщо не могат да се намерят в България“, добави д-р Чипев .
Първите симптоми, освен специфичното хъркане, са нарушена активност, намалена потентност при мъжете, честа умора и заспиване през деня. „Половината от катастрофите, при които шофьорът заспива зад волана, се дължат именно на това заболяване“, посочи лекарят. Затова и има европейска директива всички професионални водачи да минават на изследване на дишането и ако се устани апнея, книжките им да бъдат отнемани.
Ако не се диагностицира и лекува, с течение на времето се появяват и високо кръвно, проблеми със сърцето, ритъмни нарушения, диабет и метаболитен синдром. Всички тези усложнения в комбинация с нарушеното дишане са причина са високата смъртност при болните с апнея, алармира д-р Чипев. Той съветва пациентите да спазват здравословен хранителен режим и да избягват да пушат и пият кафе поне вечерно време.
