На Западния фронт – нещо ново

Временната заетост на наши лекари в странство от мода вече стана практика

здравен модел

Годината е 1939-а. Доктор Равик, способен хирург, пребивава в Париж без документи и без право да упражнява професията си. Преживява, като оперира нелегално в частна клиника и се грижи за здравния статус на проститутки. Това е кратката анотация на класическия роман на Ерих Мария Ремарк „Триумфалната арка“.

В наши дни стотици български титулувани лекари, напълно легално (за разлика от литературния си колега) пребивават в западноевропейски клиники и практикуват по заместване. От мода вече стана практика ред български специалисти да ползват актуалните в последно време оферти за операции през уикенда и работа по заместване в реномирани клиники в богати страни като Великобритания, Франция, Дания, Белгия, Холандия, Германия.

„На Западния фронт нищо ново“ е друга класика на романтичния странник Ремарк и тук приключваме с литературните алюзии, тъй като суровата ни действителност отчетливо фиксира нещо доста ново на „западния фронт“. И това ново няма нищо общо с романтиката – новата схема за работа в чужбина очевидно е предизвикана от мизерията в заплащането на лекарите и топспециалистите са намерили начин да изкарат нещо допълнително. Но ако си с определени клинични умения и сертифициран английски, заради това „нещо“ си струва да следиш уикендните тарифи на авиокомпаниите, след като хирурзи и анестезио­лози могат да изкарат около 3000 евро за два-три дни.

Изглежда напълно сигурно, че не става дума за мода сред нашите лекари, а за трайна тенденция. Опитайте в някоя търсачка с ключови думи „курс за медицински английски“ и ще установите стотици хиляди резултата. Да, повторяеми, но смайващо много. Според Трашар Пател – мениджър на агенция за набиране на медицински персонал във Великобритания, възможностите за временна заетост за срок от 1 ден до 6 месеца в момента са 650, а офертите са от порядъка на 250 на ден. Ами ако умножим тази откъслечна, но впечатляваща статистика по още британски агенции за набиране на медицински персонал, по още десетина държави от Европейския съюз?

И така – добра или лоша новина е всичко това. Изглежда непродуктивно да я квалифицираме по някакъв начин. Донякъде е тъжно, че със западноевропейската си временна заетост светила в медицината ще трябва да понасят аналогии с берачи на ягоди. Но има и ясни позитиви – те, лекарите, се връщат в България и ще харчат честно изкараните паунди и евро тук. И ще лекуват нас, българите. Ще черпят опит и ще усъвършенстват умения във водещи здравни системи и пак ще ги прилагат тук. Може все някога нещата да се променят и да не им се налага да следят уикендните разписания на летище София.

СПОДЕЛИ