Проверка на всички случаи от началото на годината по дни и часове колко болни, с каква диагноза в коя болница са били закарани от линейките в София нареди преди дни здравният министър д-р Петър Москов. Скандалът за търговия с пациенти избухна за пореден път преди седмица, когато разследване на Нова телевизия показа как линейките транспортират болните не в най-близката, а в точно определена клиника на базата на договорки между служители на спешния център и лечебното заведение. Услугата си има и цена – тарифата за пациент с инфаркт е 100 лева, за счупен крак или ръка варира от 100 до 200 лева, а за човек, нуждаещ се от сърдечна операция може да стигне и 1000 лева.
Данните от проверката трябваше да бъдат оповестени днес, но се оказа, че директорът на столичната Спешна помощ д-р Георги Гелев нямал време. „Работата още не е приключила, обемът информация от GPS-системите на линейките е твърде голям“, обясни той. Въпреки това екипът на ЦСМП-София е успял да анализира всички кардиологични случаи, както и всички случаи на пациенти, откарани в частни болници.
От 1 януари тази година до 20 юни медиците от Бърза помощ са се отозовали на 71 000 повиквания. От тях 18 170 са случаите, в които се е наложило линейките да закарат болните до лечебно заведение. 1361 пациенти са били приети в частни лечебни заведения, което представлява 7,5% от всички хоспитализации.
От тези 1361 случая 676 души са отишли в по-далечна частна болница, но половината от тях са били откарани там по желание или на тях самите или на лекуващия ги лекар, посочи д-р Гелев. Така и не стана ясно каква част от хората не са били откарани до най-близката клиника по собствено желание, но поне 330 случая са съмнителни.
Според д-р Гелев обаче това е пренебрежимо малък процент на евентуални злоупотреби и това показвало, че не се касае за тенденция, а за единични случаи на отклонения от стандартите.
Директорът на столичната Спешна помощ даде отговор и на най-често задавания въпрос: Къде отиват пациентите с инфаркт? От около 240 такива случаи средномесечно, около 50 отиват в държавните Националната кардиологична болница и „Св. Анна“, по 30 – в „Пирогов“ и „Св. Екатерина“. Останалите се разпределят по частните болници, като най-много случаи отиват в „Софиямед“ (15-20 броя месечно), „Токуда“ и „Сити Клиник“, обясни д-р Георги Гелев.
Ръководството на столичната Спешна помощ увери, че нито един техен служител няма допълнителни граждански договори с други спешни структури, защото според трудовото законодателство подобни взаимоотношения са незаконни и наказуеми. Въпреки това д-р Гелев обясни, че 14-те души, които лично е наказал заради неспазване на стандартите, са карали пациенти предимно в частните болници „Витоша“ и „Сити Клиник“. Дали някой от тези служители е имал консултантски договор с някоя клиника и е насочвал потока към нея, д-р Гелев призна, че не знае.
