Националната здравноосигурителна каса има право да се съобразява с описаните в здравната карта брой легла и потребност на населението от медиинска помощ по райони, когато подписва гоидишните си договори с лечебните заведения в страната.
Това е окончателното решение на Конституционния съд по делото, заведено в края на 2015 година. Тогава 57 депутати от опозицията сезираха магистратите за конкретни текстове в Закона за лечебните заведения с мотива, че противоречат не само на Основния закон, но и нарушават конституционното право на пациентите сами да избират в коя болница да се лекуват.
„Съдът отхвърли с 8 гласа искането на 57 народни представители от 43-то НС за установяване на противоконституционност на чл. 34а и чл. 37а от Закона за лечебните заведения, както и за несъответствие на посочените разпоредби с общопризнати норми на международното право и с международните договори, по които България е страна“, гласи официалната позиция на магистратите.
С чл. 34а на закона се дава власт на здравното министерство да изключва съществуващи болници от задължителното здравно осигуряване, като ги лишава от договори с касата, по критерии и правила, определени от самото министерство и незнайно как прилагани.
С чл. 37а на закона се постановява, че частни инвестиции в болниците или откриването на нови лечебни завадения, които да имат договор с НЗОК, могат да се правят само след предварително одобрение от МЗ.
Особено мнение са изразили съдиите Георги Ангелов, Румен Ненков, Кети Маркова и Таня Райковска, уточняват от съда. Мотивите, с които магистратите отхвърлят жалбата на депутатите, още не са ясни, но се очаква да бъдат публикувани на сайта на Конституционния съд до края на седмицата.
