600 души чакат за кръв всеки ден, само Софийските болници „харчат“ по 80 литра

Никой не уведомавя донорите, ако са носители на някаква зараза като СПИН или хепатит, сигнализират пациентски организации

кръв

Около 220 000 българи годишно имат нужда от кръвопреливане, или приблизителни 600 души на ден. Само столичните болници „харчат“ дневно по около 80 литра кръвни продукти. За сравнение дарителите на годишна база са близо 170 000, като се отчита спад в броя им в сравнение с 2011 г. Данните изнесе д-р Живка Димитрова, началник-отдел „Здравна политика и първа помощ към БЧК“ по повод Световния ден на кръводарителя – 14 юни.

Заради недостига на кръв до 500 лв. стига тарифата на черно за банка от 450 милилитра пред спешните центрове в големите градове. В по-малките населени места по различни данни на пациентски организации и близки на пострадали нелегалната търговия започва от 100 лв. и стига до 250 лв., като масово предлагането е от страна на роми. Има 100% риск този, който предлага кръв по този начин, да скрие инфекция или заболяване, предупреди д-р Николай Андреев, шеф на Националния център по хематология и трансфузиология.

Нивата на дарена кръв, в която са открити инфекциозни маркери, са най-ниски в сравнение с всички предходни години. Донорите, които са носители на СПИН, са 0,007%, на хепатит С -0,06%, на сифилис – 0,08%, посочи Андреев. Най-голяма е честотата на инфекциозните маркери на хепатит В – 0,43%.

Проблемът обаче е, че всички, които даляват кръв и са заразени няма как да разберат за това. Те не знаят, че са инфектирани, от центровете по трансфузионна хематология я изхвърлят, след като излязат резултатите, но не им казват, че са носители на заразата, алармира Силвана Лесидренска, председател на сдружение „Хепактив“. Десетки донори на кръв са развили цироза, тъй като не са разбрали за хепатита навреме, за да се лекуват, разказа още тя. По думите й човекът трябва да бъде уведомяван лично от съответния център, ако е носител на някаква зараза, както се практикува в Гърция, Великобритания, Босна и Херцеговина, Сърбия, Франция, Хърватия и Нидерландия, или да бъде съобщавано и на личния му лекар, както се прави в Германия.

Пациентската организация е изпратила предложението си до Министерството на здравеопазването. Тя настоява за промяна в Наредба 18, която регламентира кръводарителската дейност и Закона за кръвта и кръвните продукти. Според документа „донор на кръв, чиито резултати от изследване за антиеритроцитни антитела е положителен, се информира и се насочва към личния лекар за допълнителни изследвания и консултации. От същото лице се взема отново кръв при липса на противопоказания и след отрицателен резултат от изследване за антиеритроцитни антитела, извършено не по-рано от 6 месеца от първото изследване“. В нея обаче не е споменато точно как лекарят ще бъде уведомен, след като във формуляра, попълван от желаещия, не е посочен телефон и адрес на кабинета му.

СПОДЕЛИ