Министър-председателят накара анализаторите да ахнат, че едва ли не е сменил инфраструктурните си приоритети със здравни. Това стана, когато той уважи с присъствието си тежък форум за дебати по здравната реформа, по брюкселски назован „Цели за здраве 2020“.
Разбира се, и там житейски мъдро и проникновено премиерът разчупи тежкия чиновнически език, като отсече: „Няма по-ценно от здравето. Както се казва, здраве да е! Другото се оправя – и свлачища, и срутища.“
А до рамото му дяволито се усмихваше новият всенароден любимец сред министрите – д-р Петър Москов. Да, от началото на годината здравният министър се радва на небивало народно одобрение, като личният му рейтинг има не просто положителна стойност, а на моменти надминава дори премиерския. С кои точно свои инструменти социолозите изчислиха тези почти 50% процента одобрение, в кои столични квартали го постигнаха, колко са роднините на Москов в представителната извадка, са все интересни въпроси.
Необяснимо одобрение
Супер е да се радваш на високо обществено доверие – тъкмо когато си наточил ножа на тежка структурна реформа или поне я анонсираш като такава. Тук точно е мястото за сериозния въпрос – като как народът одобри… одобри, още залюби десен и консервативен министър, чиято реформаторска политика в сферата предполага и налага ограничаване на здравните права за голяма част от масовите пациенти, номинално ограничаване и твърде вероятно оскъпяване на достъпа до здравеопазване, подозрения за застрахователен лобизъм и пр. Направи ли този изтерзан народец чутовен скок в мисленето си, или просто не осъзнава какво го чака? Възможните отговори не са много, но са кой от кой по-неприятни:
а) одобрението за Москов е само социологическо, което ще означава, че сме в разказа (така елегантно би се изразил сам Москов – в неговия изказ често уместно и още по-често не на място стърчи думата „разказ“) за поредния уговорен мач;
б) представителната извадка осъзнава готвената балтия, но не я приема сериозно и си одобрява Москов за неща, които са на друга плоскост – обиграно и интелигентно говорене, на моменти агресивно, като с призива да пазим спешните медици от малцинствени издевателства;
а+б=в) и одобрението, и реформите са бутафорни.
Фамозните 95 %
Не, това вече не е рейтингът на здравния министър. Това са проценти, които надничат поне в две от предлаганите ключови промени в здравеопазването. Досегашното универсално покритие със здравна помощ чрез осигуряване се разделя на два пакета – основен и допълнителен. Основният пакет да включва пълноценно лечение – от профилактиката до най-високоспециализираните изследвания – за всяко от социалнозначимите заболявания, предлага екипът на Москов. Такива групи диагнози са онкологичните, сърдечносъдовите, диабетът и др. Те представлявали фамозните 95% от причините за инвалидизация, смъртност, детска смъртност и лоши демографски показатели.
Обаче математиката и респективно статистиката са коварно и хлъзгаво нещо. Кои точно 5 процента от най-опасните заболявания ще изскочат от основния пакет и по какви критерии ще се случи това? За сполетени от каквато и да било болест статистиката е 100-процентова и за тези хора няма да е все едно дали касата ще плаща лечението, или Москов ги праща към допълнителния пакет. Ако човек няма допълнителна вноска, ще трябва да чака или да си доплати.
Министърът обича да илюстрира функционалността на основния пакет и необходимостта от пренастройване на финансирането с примера за инсулта. В нормалния свят, казва той, запушването на мозъчна артерия е лечимо за един ден, като тромбът причинител се стопява. И не можело за кожни заболявания да плащаме повече, отколкото за операция на дете. Всичко това е така. Но не е ли вярно, че кожният проблем може да е симптоматика за бъбречно заболяване или лупус например и престоят в листата на чакащите (ако не можеш да си позволиш допълнителни вноски) може да ти докара нещо много по-неприятно от пъпки?
Със сигурност професионалистите медици могат да предложат повече и по-подходящи примери за риска от това болестта ти да е в допълнителния пакет. С него Москов зареди критиците си с подозрения за застрахователен лобизъм и създаване на ситуация със сериозен корупционен потенциал.
Зад листите на чакащи пациенти наднича не просто опасност от лични драми за много хора, но и ескалация на напрежението по оста лекар – пациент с реална последваща опасност от рецидивиращи съдебни дела на пострадалите срещу лекари и болници. А цяла отделна тема е как да се дефинират параметрите за спешност и как ще се изключи злоупотребата със спешната помощ от „любими“ на здравния министър етноси, но далеч не само от тях.
Други 95% разгневиха още повече лекарското съсловие. Това е обещанието (или заплахата) на здравната каса, че болниците ще получат до 95% от изработеното през миналата година. Очевидното внушение е, че лани лечебните заведения са точили касата с прекомерни хоспитализации и съответно са виновни за дефицита в НЗОК. Може и да има доза истина в това твърдение. Но ако някой краде, затегни контрола, докажи вината и му спри кранчето. Ако ще променяме закона, нека касата да има право да може да осъществява реален контрол и да налага солени глоби, и дори да прекратява договори с болници. Вместо това ни предлагат лимити.
Нищо от гледна точка на пациента няма да се промени, смело увери Москов и добави, че има и случаи на изтичане на пари от болници (тази практика ще бъде прекратена). И отсече: „И това не е предложение, а реалността, в която ще живеят болниците тази година. Гарантирам, че ще има ясен ред и по никакъв начин хаос.“
Тази гаранция обаче се сблъска челно с начертания от хората в бранша истински апокалипсис – купонна система, лимити, опашки, недофинансиране, корупционни схеми, та до изригването на проф. Милан Миланов от „Пирогов“, че новата методика на финансиране е престъпление срещу пациентите.
Сбъркана формула
Действителността може и да не е апокалипсис, но е достатъчно тягостна и с много нюанси сиво: Чакане за планови операции до половин година; отлагане на манипулации и процедури с повече от година; вече оформени листи на чакащите даже и в тези почти 100 столични болници; двойно нарастване на пациентския поток в „Пирогов“.
Нелепото е, че от сложната методика касата всъщност няма да спести пари, защото пациентът ще обикаля, докато намери заведение с неизчерпан лимит. Защото, ако едно лечебно заведение е с изчерпан лимит, пациентът може да отиде в друго, а НЗОК пак ще плати за извършената операция. Проблемът е, че болният няма свобода на избора къде да се лекува.
Ранният Петър Москов (юли 2012 г.) казва: „При здравеопазването нещата винаги се изкарват сложни, а те са прости. То има две предназначения – пациентите да бъдат доволни от лечението си и лекарите да печелят добре от труда си. Сега хората са недоволни, а лекарите бягат.“
Почти три години по-късно Москов има възможност да докаже колко прости са нещата в здравеопазването, но май не му се получава, защото пациентите са още по-недоволни, а лекарите не са спрели да бягат. Проблемът може и да е в сбърканата формула „пари срещу реформи“. А по цял свят е „първо пари, после реформа“. Иначе ще се окажем в едно вече реформирано, но пак недофинансирано здравеопазване.
Крайно време е държавата да гарантира, че никой няма да умре, защото няма пари, но и няма да си подобри здравето, ако не плаща по установения ред. Колко и как – това е въпрос на организация и разчет. Пакетите на Москов обаче не са нищо друго освен дискриминация по признак болест, а допълнителното осигуряване е причиняване на имуществена вреда поради липса на късмет от какво да боледуваш. Отложен риск, който си принуден да покриваш, или чист застрахователен лобизъм.