– Само в рамките на 2014 г. станахте началник на ВМА, доктор на медицинските науки, лекар на годината и професор. Името ви беше спрягано и за здравен министър. Какво още предстои?
– Беше една луда година. Официално предложение за министър не съм получавал. Иначе най-ценно за мен беше отличието лекар на годината, защото бях избран от своите колеги. Това е най-обективното признание, което съм получавал.
– Всички говорят за реформи в здравеопазването, но могат ли да се случат те без пари?
– Без финансов ресурс не може да се реформира абсолютно нищо. Изначалното зло са парите или липсата им. Първо трябва да знаем точно какво и как ще променяме и това да е подсигурено с необходимите средства. Другото са празни приказки.
– Всъщност секторът не се ли намести вече?
– Той се самонамести според това, с което разполага като икономически параметри. Всяко пипане в рамките на тези пари само ще доведе до нови трусове. Обаче реформи са необходими – както в доболничната, така и в болничната помощ.
– Защо за всичко са виновни болниците?
– Болниците се мъчат да оцеляват в едни изкуствени параметри. Те предлагат продукт, който струва определена цена. И как оцелява един търговец, който произвежда нещо за 1000 лв., а го продава за 600 лева? Няма как, той е обречен на фалит. И за това не са виновни болниците. На всеки българин се полагат по 240 евро за здраве на година. И с тези 240 евро се опитва да си купи нещо, което струва 800- 1000 евро.
– Как приемате идеята на новия здравен министър д-р Петър Москов болниците да не са търговски дружества?
– Това е много сложно и предполага законодателни промени. Всеки министър има право на 100 дни и съсловието му желае успех. Но проблемът не е, че болниците са търговски дружества, а че превърнаха нас, лекарите, в търгов ци. Всеки ден ни се налага да обясняваме на пациентите, че трябва да си купят този инструмент, онова лекарство, конци, марли, да си носят чаршафи. Болният идва при нас за помощ, а ние му искаме пари и започваме да му обясняваме кое плаща касата и кое не. Той дошъл човекът с болката си, а аз му викам дай сега 500 лева.
– Кои са най-належащите неща, с които трябва да се заеме?
– Информационната среда. Трябва да е ясно колко са болните, колко се хоспитализират и къде. Това ще стане с електронна здравна карта, досие, рецепта. Системата за контрол тогава ще е по-ефективна. И ще е ясно кой, какво и колко е изработил и наистина ли си е свършил работата качествено. По някакви незнайни причини обаче това нещо не се случва вече 15 години.
– Във вашето отделение работи служебният министър д-р Мирослав Ненков. Как се справи той според вас?
– Мисля, че свърши добра работа. Но каквото и да кажа, ще бъда субективен, защото аз много го ценя. Той е дялан камък, много интелигентен и диалогичен. Шегуваме се тук, във ВМА, че ще направим движение „Всички обичат Миро“, ако пак се наложи да се съставя служебен кабинет и поканят д-р Ненков (б.р. – д-р Мирослав Ненков беше и зам.-министър в служебния кабинет на Марин Райков). Но този път ще излезем с петиция да е министър не само в служебен кабинет. Трябват повече хора като него, които умеят да комуникират, да внасят спокойствие. Д-р Ненков е един универсален човек и интелектът му се познава по това как общува с околните.
– Колко важно е здравният министър да има сериозна политическа подкрепа?
– Изключително важно. Ако не се направи програма за два-три мандата напред и няма политическа подкрепа за реформите, нищо няма да се промени. Ще се правят само кръпки. А системата има нужда от кардинални реформи. Например колко ще са болниците, какви ще са те, каква ще е здравната вноска, какво можем да осигурим с нея, да се решат проблемите на спешната помощ и т.н.
– Обаче закриването на болници и вдигането на вноската са непопулярни мерки. Виждате ли готовност в сегашния екип на Министерството на здравеопазването да ги направи?
– То няма да стане с общи приказки. Очевидно тези решения не са популярни, но иначе няма как да се случат нещата. Трябва да е ясно с какви пари разполага здравеопазването и откъде ще дойдат тези средства. А те могат да дойдат или от държавата, или чрез здравните вноски. Да, закриването на лечебни заведения сигурно също е трудно за обяснение на хората, но 400 болници в малка България е безумие. И то трябва да се види какви са тези болници. Защото някои от тях са само сгради. Ами ето примера с Девин. То бяха титанични усилия за спасяването на болницата там и сега тя отново е пред фалит. Тя е обречена на фалит, защото няма специалисти, няма оборудване, няма капацитет. Затова там трябва да бъде изграден един модерен спешен център. Но и това струва пари, и то много – около 20 млн. лева.
– Как се прави медицина в тези условия?
– Трудно. Смятам, че в момента за парите, които влага, българинът получава изключително добра медицина. Това обаче се дължи само на ентусиазма и професионализма на лекарите и сестрите. Но качеството пада с всяка изминала година. Има отделни центрове, където се прави медицина на високо ниво, но те са по-скоро изключения от правилото. Защото ние изоставаме технологично. На който и конгрес да отидете и видите медицинските изложби на апаратура, за секунди ще се убедите, че сме остарели поне с година-две. С технологичното изоставане идва и това в специализацията. Какво може да предложиш ти като техника, като нов метод в сравнение с твоя френски или немски колега.
– Подкрепяте ли идеята високотехнолгичните болници да получават повече средства и цената на клиничните пътеки за тях да е по-висока?
– Категорично. Патологията е много различна във ВМА и „Пирогов“ например и други болници с по-скромни възможности. Затова държавата трябва да е наясно къде какво ще се лекува. Защото при нас идват най-тежките случаи, спешни пациенти и такива, които вече са били оперирани другаде или са без ясна диагноза. Тях никой не ги иска, особено частните клиники, които нямат никаква социална функция. Трябва да има коефициент, по който болниците, които приемат най-трудоемките и тежки пациенти, да получават повече пари. Но и това е непопулярна мярка, защото останалите лечебни заведения ще скочат, ще има бунт и недоволство. Ако се направи един внимателен разрез на това, което се случва в сектора, ще се види много ясно разликата в натовареността на лечебните заведения. И това, че на много малко места се прави истинска медицина. И точно там се трупат най-много дългове.
– Кое е по-важно: една болница да е печеливша или да носи здраве?
– Като оксиморон звучи – хем да е печеливша, хем работеща и елитна. Особено в тази икономическа ситуация, в която се намира страната. Макар че навсякъде по света този проблем стои, независимо от финансовите потоци, които влизат в медицината. Почти никъде една болница не е печеливша или поне не, ако работи пълния обем от дейности, а не си избира само атрактивните. Да кажем, частниците биха могли да си го позволят. Ние обаче сме голяма обществена болница, гръбнакът на здравеопазването и няма как да си позволим да нямаме губещи дейности.
– Защо се срина доверието на хората в лекарите?
– Защото докторите и сестрите бяха демонизирани. Те обраха недоволството на хората и така постепенно, но сигурно доверието между лекар и пациент достигна най-ниската си точка. Мизерията доведе до рухването на вярата на българина в неговия лекар. Защото пациентът не вижда медицината, той не разбира лекарят какво прави за него. Той влиза в болницата, ляга на операционната, даваш му упойката, излиза от нея и си отива. Но между даването на упойката и изписването той вижда мизерията – няма чаршафи, няма храна, персоналът не е много любезен. Той това вижда – неразбория и несигурност, и затова не харесва системата. Доверието ще се върне само ако обслужването и качеството на услугата, която получават хората, се подобрят.
– Как ще стане това?
– Надежда винаги има. И моята е в колегите ми. Защото хората, които работят в системата на здравеопазването, са качествени независимо от мнението на обществото. И ако някой промени медицината у нас, то това ще са точно лекарите. Новото ще дойде отвътре, от лекарския съюз, който трябва да се превърне в камара. Не вярвам, че промяната може да дойде от държавата. Тя не се интересува от нас, тя е абдикирала от медицината. Така че, ако някой нещо направи, то това ще е съсловието. На възрожденския принцип – ще си го направим сами, защото не можем да разчитаме на държавата. За последните 25 години политиците показаха, че здравеопазването никога не е било приоритет. И от това пострадаха не само пациентите.Дори смятам, че лекарите са най-потърпевши. Защото болният идва в болницата за четири-пет дни, а докторът се бори със системата 30 години. И всеки ден от тези 30 години среща недоимък, мизерия, всеки ден се чудиш какво да направиш. Така че ние сме най-потърпевши. Пък и се разболяваме понякога и също сме пациенти.
– Кой модел е по-добър – американският или европейският?
– В медицината всичко започва от Америка, тя е флагманът в момента. Преди седмица се върнах оттам и това, което видях, ме впечатли. Единственият недостатък на американската система беше това, че имаха 38 милиона неосигурени. Но сега с програмата на Барак Обама и този проблем ще бъде решен. Тя предвижда всички да бъдат осигурени, включително и най-бедните. И нещата са обсолютно ясни – имаш осигуровка и получаваш качествена помощ. И докторите работят по друг начин – свободно и с размах. И има стандарти, под които никога и при никакви обстоятелства не падат. Не се прави компромис с качеството. От никого. Докато у нас докторите са принудени да правят компромиси всеки ден.
Визитка: Полковник проф. Крум Кацаров е роден на 19 ноември 1957 г. в Благоевград. Завършва медицина през 1983 г. в София. Има специалности по вътрешни болести, военнополева терапия, спешна медицина и гастроентерология. Специализирал е в Есен и Франкфурт (Германия), в Холандия и в САЩ. Председател е на дружеството по гастроентерология. От декември 2013 г. до май тази година беше началник на ВМА – София. Преди дни получи приза „Лекар на годината“. Автор е на първата у нас дисертация за трансплантациите и усложненията при пациенти с присаден черен дроб.